Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 326

— Също така, искаме да дадем на всички трибуни годишна заплата от петдесет хиляди златни монети, и също ще им предложим имения, като именията ще се поддържат от правителството — продължи той. — Барон и трибун а̀ Симабю, конт Аграмонте, тъй като пръв бяхте удостоен с този ранг, даряваме ви Водния палат, който можете да използвате както намерите за добре, пожизнено. Другите трибуни също ще получат подобни дарове — обърна се към Тенедос. — А за вас, генерал-ясновидец…

— Преди да ми дадете каквото и да е — прекъсна го той, — какво стана със земите, за които споменах?

— И те ще се дадат, сър — намеси се Скопас. — Ще съставим комисия, която да раздаде тези дарения в рамките на една година.

Тенедос го изгледа продължително.

— Година, а? Това трябва да се обсъди. Добре, продължете.

Чух ропот от галерията.

Скопас махна с ръка на Барту да вземе думата.

— Генерал-ясновидец Тенедос, вие сте удостоен с титлата наследствен барон, със заплата от сто хиляди златни монети годишно и имение за награда. Ще последват и още почести.

Барту замълча; сигурно очакваше Тенедос да измърмори нещо за благодарност. Но ясновидецът отвърна хладно:

— Това изобщо не е достатъчно.

— Какво?!

— Мисля, че трябва да се оттеглим в кабинета ви и да обсъдим въпроса — заяви чародеят.

— Не е необходимо — възрази Барту.

— Положението излезе от всякакъв контрол — изломоти новоизбраното пале Тимгад.

— Напротив — поправи го Тенедос. — Положението е под пълен контрол, независимо какво си мислите, господа. Е, ще се оттеглим ли за малко?

Съгласиха се набързо. Станаха и тръгнаха към изхода, а Тенедос се обърна и ми даде знак.

— Трибуне?

Обърнах се рязко, изревах: „Десет души!“ и по стълбите по галерията последва трополене на ботуши. Сред десетимата бяха Свалбард и Карджан.

— Какво е това? — възмутено протестира Тимгад.

— Скоро ще разбереш.

Той зяпна, а Скопас го хвана под мишницата и го повлече.

— Как си позволявате да водите въоръжени войници в личните ми покои? — изсъска Барту побеснял.

— Поканих ги, защото не ви вярвам — отвърна спокойно Тенедос. — Но са с мен само като лична охрана, не като заплаха.

Почти се усмихнах. Мъжете до стената зад гърба ми едва ли приличаха на миролюбци.

— Е, и какво е желанието ви? — попита Скопас. — Тази работа, както каза Тимгад, наистина излиза от контрол.

— Много неща. Ще започна с това, което вече казах. Въпросът със земята за войниците ми ще се уреди незабавно, а не след година или три. Второ, онези, които бяха удостоени с баронска титла, ще я получат наследствено — какво е това срамно „пожизнено“?

— Как смеете да ни диктувате? — изкрещя Барту.

— Смея заради мъжете, които стоят зад мен. Смея, защото съм истински нуманциец. Смея… защото смея.

— Продължете — каза мрачно Скопас.

— От този момент ви се дават четиридесет и осем часа. След този срок ще обявите, че Властта на Десетимата се оттегля от активно управление на съветническа позиция и че най-после сте намерили императора, за чието провъзгласяване сте избрани и когото уж търсите през всичките тези десетилетия.