Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 325

Носеха не само сабите си, но и ками, и тояги, скрити под дрехите.

Тенедос лично им беше дал заповедите си, преди да тръгнем от лагера. Беше им казал, че може да бъдат призовани на групи с различна големина, като назначи старши за всяка група.

Бяхме тръгнали към Двореца на Властта на Десетимата.

— Радвам се, че мога да ви изразя почитта си, генерал-ясновидец Тенедос, за това, че ни служихте толкова добре — каза говорителят Барту.

— Служих не само на вас, сър, но на нашето отечество Нуманция — Тенедос стоеше в центъра на голямата зала за аудиенции. Самият аз стоях малко зад него и встрани, както ми бе заповядал.

— Организирали сме велик триумф за армията ви — продължи Барту. — После ще има пиршества, церемонии, празници, всичко, с което гражданите могат да изразят благодарността си — чуха се одобрителни викове и Барту като че ли чак сега забеляза, че балконите са пълни с униформени войници. Изглеждаше притеснен.

— Благодарим ви — отвърна Тенедос. — Но гражданите могат да направят много повече, ако наистина държат да изразят благодарността си. Храбрата служба се възнаграждава най-добре с реални дарове.

— Какво имате предвид? — Барту го изгледа загрижено. Това явно излизаше извън плановете им.

— Първо, пари. Пенсии за хората ми, които трябва да напуснат армията по инвалидност. Компенсации за хората, които бяха осакатени, загубили са ръка, око или каквото и да е. И още, сър. Нуманция е огромна страна, има много необработени земи. Бих посъветвал Властта на Десетимата да дари с малки участъци земя онези ветерани, които ще напуснат службата.

— Това е нечувано! — изломоти Барту.

Погледнах към Скопас, съюзника на Тенедос понякога. Той също изглеждаше изненадан, но после видях как на лицето му се изписа пресметливо изражение.

Откъм галерията проехтяха викове. Охраната на Властта изглеждаше по-изнервена от господарите си. Тенедос се обърна, погледна нагоре към войниците и моментално настъпи тишина.

Преди Барту да успее да продължи, Скопас стана.

— Моля да ме извините, говорителю. Но както сам казахте, благородният генерал-ясновидец ни предложи няколко необичайни идеи. Мисля, че е редно да се оттеглим и да ги обмислим.

Някой от балкона изрева:

— Колко ще мислите, пънове тъпи? Да не забравите за нас през това време?

Скопас погледна нагоре.

— Ще се забавим не повече от час, сър. Лично ви обещавам.

Барту отвори уста да възрази, но видях как Скопас леко поклати глава.

— Добре. До един час.

Десетимата се изнизаха.

— Преди да продължим — заговори Барту, — трябва да обявя няколко неща — лицето му беше посивяло, все едно че животът му бе застрашен.

— Първо, позволете ми да поздравя мъжете, които генерал-ясновидец Тенедос е провъзгласил за трибуни. Намираме тази идея за ценна и съжаляваме, че не го измислихме ние.

Десетимата бяха насочили погледите си към мен. Останах външно невъзмутим, но си помислих: „Значи опитвате се да ухажвате мен, както и другите петима. Какво ще предложите?“

— Желая също така да поднесем и нашите награди — продължи Барту. — Забелязвам, че ген… трибун а̀ Симабю, конт Аграмонте, е сред нас. Трибун, за нас е висока чест да ви обявим за пожизнен барон. Каним ви да изберете по свое желание останалото, което се полага към титлата.