Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 320

Полиситарските водачи се разхленчиха и Тенедос заяви, че заради тяхното упорство размерът на данъка се удвоява и че ако отново се забавят с плащането му, или ще го удвои още веднъж, или ще позволи на армията три дни пълна свобода в града.

Само след час през портите на града към войската се затътриха фургони, тежко натоварени със злато, сребро и скъпоценности, и когато войниците разбраха, че всичко е за тях, а не за някакви далечни бюрократи, с мазоли само по пръстите, стискащи перодръжките, и на задниците, изпратиха Тенедос с овации, все едно че лично им е обещал една стъпка по-нагоре на Колелото в следващия им живот.

Естествено, нали си бяха войници, полакомиха се за още и имаше предложения да вземат златото и пак да оплячкосат града, но Тенедос забрани. Последва недоволно ръмжене и половин рота дезертира — бойците бяха решили да отпразнуват победата както те си знаят.

Тенедос прати след тях пиконосците, преди да са направили нещо по-лошо от това да потрошат една кръчма, да подпалят една махала и да насилят две жени, и ги върнаха в армейския лагер под остриетата на пиките.

Той заповяда да се изпратят представители на всяка част, нареди да се вдигнат набързо бесилки, строи цялата полурота с командира им на големия площад и всички бяха обесени. Това сложи край на всякакви по-нататъшни помисли за безчинства.

После Тенедос събра старейшините на града, каза им какво е направил и им заяви, че е могъл да поиска и по-големи обезщетения, но знае, че на калийците ще им трябват пари, за да се възстановят.

— Време е вече всички ние да запомним, че сме нуманцийци. Спорът ни приключи и отново сме една нация.

Продължихме по пътя, по който бяхме дошли. Когато прехвърлихме река Имру, изпитах удовлетворение. Бяхме отмъстили за поражението си и за своите мъртви.

В Цикогнара ни очакваха заповеди. Тенедос трябвало да остави армията и да се върне в Никиас, за да си получи почестите, иначе щял да си навлече гнева на своите законни владетели, Властта на Десетимата.

Без да обръща внимание на заповедта им, Тенедос изпрати свои нареждания, по хелиографа, както и с вестоносци. Всички годни за плаване кораби по река Латейн незабавно да тръгнат към Цикогнара. И повтори думите си: или цялата армия ще бъде почетена в Никиас, или никой.

От Властта не последва никаква реакция на неподчинението му. Свили се бяха в Никиас и трепереха от страх какво ще стане.

Корабите започнаха да пристигат, вълна след вълна, всичко, от бързоходния „Таулър“ до товарни съдове и яхти. Идваха с началото на пролетта, Родитбеното време.

Качихме се и потеглихме. На някой може да му прозвучи, че сме се придържали към суровата военна дисциплина, но съвсем не беше така. Стига войникът да можеше да се дотътри криво-ляво в строя и да стои прав по време на пост, не се държеше особено на пълната трезвеност и целомъдрие. Нощем нямаше проверки и военните патрули не тършуваха по палубите, да не би под някое одеяло да стърчат повече от един чифт крака, тъй като много от корабите бяха дошли с жени и момчета, горящи от желание било безплатно, било срещу някой сребърник, да се отблагодарят на войската за това, че е съхранила единството на нацията. Готвеше се за всички бойци, но ако някой предпочетеше да яде другаде, поканен от благодарен гражданин, нямаше голямо значение.