Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 319

Теренът се тресеше като при земетресение, тътенът беше оглушителен. Видях как от крепостта над нас изригнаха пламъци, все едно че горяха самите камъни, но стената не рухна.

Земята се разтресе, залитнах и паднах, а после ревът раздра нощта.

Сред пламъците се извиси чудовищна фигура, изпъна се нагоре, надигна се и видях зейналата уста и лъсналите огромни зъби. Видях четири ръце, завършващи с ужасни нокти, и се заклевам, че успях да видя, макар и от толкова далече, че всеки от пръстите стискаше живи хора; писъците им отекваха в цялата шумотевица.

Демонът, силата изрева победоносно към небесата, най-сетне наложила игото над своето кралство, а от небесата блесна мълния и я окъпа.

Чух жалък хленч и видях, че Карджан е паднал на колене, свел глава в молитва, и знаех, че в това няма нищо срамно. И разбрах също така, че боговете няма да чуят молитвите му тази нощ.

Чудовището се обърна, огледа се, ръцете му заблъскаха по каменните стени, започнаха да ги събарят и демонът отново изрева от радост, а бурята понесе зверския му вой.

Звярът растеше и растеше нагоре, и се побоях, че Тенедос е развихрил пълния хаос, и се зачудих дали това не е мъжкият облик на Сайонджи.

В този момент от небесата се спусна мълния от чиста енергия, заслепяващо синя, синя като най-ясния летен ден. Не беше точно мълния, но на това приличаше.

Тя порази чудовището в гърдите и то запищя, последва нова светкавица, земята отново се разтресе и демонът изчезна, и вече се взирахме само в тъмната нощ, бурята виеше срещу порутените камъни, там, където допреди миг гордо се беше издигала крепостта, а от нея вече нямаше нищо освен руини.

Ето така загинаха Чардън Шир, Микаел Янтлус, техните магьосници, слуги и съветници, макар че никой не можа да намери телата им сред развалините на цитаделата.

Войната беше свършила.

29.

Завръщане в Никиас

Със смъртта на Чардън Шир въстанието стихна. Калийските войници дезертираха от частите си, хвърлиха оръжията си и замениха униформите и парите, които имаха в кесиите си, срещу всякакви парцали, които да подскажат, че винаги са били най-обикновени цивилни и нищо повече.

От изток в галоп пристигнаха куриери — носеха поздравленията на Властта на Десетимата, които канеха генерал-ясновидец Тенедос да се върне в столицата за своя триумф.

Той отказа — заяви, че победата принадлежи на всички нас и че ще я споделим поравно.

Погребахме мъртъвците си, погрижихме се за ранените и поехме обратно през Кальо.

Във всяко село и градче ни посрещаха възторжено, все едно че бяхме победили нечия чужда армия. Развеселени донякъде, продължавахме напред, удивени от непостоянството на човешката природа.

Отклонихме се към Полиситара и нейните управители, изпаднали в паника, обявиха столицата за отворен град. Предложиха да платят данък. Войниците щяха да получат подходящи медали, офицерите сребро, а генералите, Тенедос и Властта на Десетимата — злато.

Тенедос заяви, че Десетимата са решили, че не им трябва повече злато, а той лично няма да позволи никой от хората му да получи някакъв си тенекиен медал от доскорошния враг. Ухилих се, като чух това, защото бях сигурен, че Тенедос изобщо не си е направил труда да обсъди въпроса с Властта.