Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 298

— Извинявай, Мерша. Благодаря, че ме уведоми. Повикайте го.

След няколко минути двама подофицери доведоха Варваро. Той ме погледна и наведе очи.

— Какво е станало? — попитах Петри.

— Според командира на колоната му сержант Варваро водел челния разузнавателен патрул. Намерили една ферма, всъщност няколко, почти село. Претърсвали къщите за вражеска засада и се натъкнали на жената. Всъщност момиче, около четиринадесетгодишно. Един от хората на сержант Варваро каза, че момичето почти треперело от страх, но се усмихвало на сержанта. Той заповядал на бойците да напуснат къщата и им казал да претърсят плевниците още веднъж. Те възразили, но той им казал, че това е заповед, и се подчинили. След няколко минути чули писъци, изтичали обратно в къщата и заварили момичето голо и хлипащо. Сержантът се загащвал.

— Къде е сега момичето.

Домин Петри сви рамене.

— Не знам. Капитан Дангом намери вещица в друго село и я отведохме при нея. Вещицата казала, че ще се оправи.

— Варваро, това ли е истината? — попитах рязко.

— Сър, помислих, че кучката го иска — отвърна той, без да вдига очи.

— Какво значение има? Не значи не. Погледнете ме, сержант.

Варваро неохотно вдигна глава.

— Имате ли да кажете нещо в своя защита?

Последва дълго мълчание.

— Не, сър. Мисля, че не. Но… не съм имал никоя от Никиас насам, а тоя боклук ти замъглява ума.

— Знаете какво е наказанието за изнасилване — заговорих невъзмутимо. — Хората на тази земя все пак са нуманцийци, въпреки че са верни на Чардън Шир. Вашият дълг като войник — като сержант — е да закриляте невинните, не да ги озлочестявате.

— Да, сър. Но, сър… моля ви, сър — в погледа му имаше неприкрит страх.

— Домин Петри, изпълнете присъдата.

— Слушам, сър!

След един час свободните от пост части на дивизиона бяха строени пред един висок дъб с голи в сивата есен клони. Поведоха Варваро с вързани отзад ръце. Той видя полюшващия се от вятъра клуп и започна да плаче. Трябваше да го вдигнат на коня му. Нахлузиха клупа около врата му, въпреки усилията му да се измъкне, издърпаха качулката над лицето му и камшикът изплющя в хълбоците на животното.

Конят изцвили, скочи напред, Варваро се смъкна от седлото и клупът се затегна. Невързаните крака на осъдения заритаха във въздуха и той бавно започна да се души. Въпреки заповедта един от старшините притича, хвана го за краката, дръпна и чух как прекършеният врат изпука.

Жестока смърт, от суров закон, в една сурова война.

Подкарах към щаба си. Мълчах. Пиконосец Карджан яздеше след мен и също мълчеше.

Ден след това събитие из войската се разчу една удивителна случка.

Съгледвачите спрели впряг, впряг, който явно принадлежал на някоя богата особа. Вътре намерили една много красива жена, малко над двайсетгодишна, с няколко сандъка с дрехи.

Обявила, че е Сикри Джабнийл, да, същата Сикри Джабнийл, и че трябва веднага да бъде отведена при генерала-ясновидец. Никой от пехотинците не бил чувал за нея, но решили, че е по-добре да се държат вежливо с лице, което изглежда толкова богато. Започнали да я предават от част на част, след като претърсили и нея, както и вещите й, под възмутените й крясъци, и най-сетне я отвели в командния пункт на ясновидеца Тенедос.