Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 299

Разпитвали я непрекъснато какво иска от Тенедос, а тя отвръщала, че каквото иска е само за пред неговите очи.

Предполагам, че любопитството на Тенедос се събудило — била е, а доколкото знам, и сега е изключително прелестна и чаровна. Предполагам също така, че след писмото от ландграф Мейлбранч Тенедос е разставил всичките си възможни магически прегради, преди да я приеме, за да е сигурен, че не е убийца, изпратена от Чардън Шир.

Не знам, а много бих искал да знам кой е чул разговора им, за да го разкаже след това. Тенедос изобщо не ми спомена за инцидента, нито самата Сикри, а капитан Отман няма навика да обсъжда лични неща. Но в този следобед нечии уши са били близо до платнището на командната шатра.

Тенедос се представил, жената също, като изразила удоволствието си от това, че й отделя време, и го обсипала с щедри комплименти. Той я попитал какво желае, а тя се престорила на възмутена от това, че не е чувал за нея. Била знаменитост в Полиситара, всъщност в цял Кальо, пяла била два пъти песните си дори в Никиас и се била явявала с маска пред Властта на Десетимата. Тенедос, възпитан както винаги, се извинил за невежеството си и отново, леко отегчено, я попитал по каква работа е дошла.

Тя се изкикотила и казала — ами, толкова била слушала за него, въпреки че ужасният Чардън Шир бил забранил всякакво упоменаване на ясновидеца, че горяла от желание лично да види от какво е направен. „Защото — казала тя и думите й винаги ги разказваха точно — обичам да си представям велики мъже, а усещам, въпреки че не притежавам «таланта» на онези от нас, които играят ролята на други за една нощ, голямо величие у вас.“

Тенедос пренебрегнал комплимента.

— Значи Чардън Шир все още е в Полиситара?

— Доколкото знам — отвърнала Сикри. — Макар че той изобщо не ме интересува, нито дребнавото му градче, нито дребнавите му амбицийки. Защото съм се отрекла от тях, защото не съм изменничка, а съм истинска нуманцийка и искам да направя всичко, за да помогна на каузата и да превържа раните на нашата бедна страна.

Един добър разказвач щеше да разкаже това със звънлив глас и да намекне, че Сикри може би е изрекла слово, което многократно е репетирала за сцената.

Тенедос проявил любопитство какъв точно принос може да направи „за каузата“.

— Ами — засмя се кокетно тя, — разбрах, че няма кой да споделя грижите ви, няма кой да сподели с вас бремето на дълга.

— Искате да кажете, че желаете да спите с мен? — попитал Тенедос.

Сикри се изкикотила.

— Нима това не е най-хубавото, което една жена може да направи за един мъж?

Тогава последвала много дълга тишина и подслушващият сигурно си е представил най-похотливите неща. Но изведнъж Тенедос проговорил:

— Изключително съм поласкан, милейди. Но трябва да ви предупредя, че възнамерявам да сключа брак, след като свърши кампанията, и откровено казано, смятам се за сгоден.