Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 300

— И какво от това? — отвърнала Сикри. — Нима расовият жребец се примирява само с една кобила?

Отново последвала тишина, след което отекнал вик незабавно да се яви капитан Отман. Певицата почнала да се ядосва, но Тенедос й казал да млъкне. След няколко минути дребният адютант нахълтал в шатрата.

— Капитане, това е Сикри Джабнийл.

— Чест и почитания, милейди.

— Тя пожела да помогне за каузата ни. Аз приех. Лейди Джабнийл, ако желаете да останете с нас, можете да го направите като любима на капитан Отман, под личната му закрила.

— Но…

— Или това, или ще бъдете ескортирана извън бойните ни линии до един час и ще се върнете в Полиситара. Изборът е ваш.

Тенедос излязъл от шатрата и подслушващият, изглежда, е избягал, защото не се казваше какво се е случило след това между Отман и певицата.

Но след един час багажът й бил пренесен в шатрата на адютанта и когато на другия ден армията тръгна отново, тя се возеше доволна и щастлива в служебната му кола — единствената жена във войската.

Беше против практиката, против правилата и установения ред. Но историйката беше твърде апетитна, за да изгонят Сикри.

Опасявам се, че не се разсмях, когато чух разказа. Твърде загрижен бях за Маран. Бях получил само две писма, всъщност съвсем кратки бележки, които гласяха, че се съвзема след помятането и че няма усложнения.

Измъчваше ме мисълта какво ли може да е причинило помятането, но намирах по някакъв начин сила да я изтласквам от ума си. Трябваше да почака, докато свърши войната.

Теренът се издигаше постоянно, вече вървяхме през огромно плато и калийските ферми ставаха все по-малки и разпръснати из обраслите с лесове земи. Придвижвахме се по-бавно, защото вече имаше дерета и клисури, които изискваха грижлив оглед, преди да минем през тях.

С началото на Времето на бурите времето стана по-студено и зимните виелици помитаха Кальо, земята нощем замръзваше, а денем мразът се топеше и ставаше на киша.

Вече бяхме на по-малко от седмица път от Полиситара и се чудехме кога ли ще се появи калийската армия, за да се бие.

Накрая стигнахме големия калийски лес. Покриваше целия край на платото и се простираше наляво и надясно като крилете на огромен прилеп. Бяхме в средата на полумесеца, където гората бе изсечена и земята обработена. Оттук трябваше да продължим по пътищата, водещи към калийската столица.

Точно в този полумесец ни чакаше армията на Чардън Шир.

27.

Смърт в леса

Тази битка трябваше да е триумфът на Чардън Шир. Той — или който там беше върховният му пълководец — имаше чудесно око за терена. Силите му държаха вътрешната част на полумесеца, с като че ли непроходим лес от двете страни, който пазеше фланговете му. Беше заел по-високия терен и склонът между нас не предлагаше много прикритие, освен малките групи дървета, ровове, ниви и селцето Дабормида.

Калийците бяха изкопали набързо окопи за отбранителни укрепления. Това не означаваше, че току-що са пристигнали на бойното поле, нито че бяха мързеливи, а че почти със сигурност се канят да изчакат щурма, да ни нанесат колкото може повече поражения и след това да отстъпят в леса.