Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 296

Кальо беше красива страна — полегата, леко хълмиста равнина, идеална за земеделие и фермерство. Откакто калийците се помнеха, войната не беше засягала земята им, затова те бяха точно толкова охранени и доволни, колкото и добитъкът им.

Дълъг и сърцераздирателен беше плачът, съпровождащ рейдовете на разузнавачите на Йонджи от двете страни на армейската колона. Всеки отряд бе придружен от интендантски фургон. Армията се хранеше добре, докато продължаваше напред, все на юг, а дните се точеха и минаваха в седмици.

Заповедите на Тенедос гласяха във всяка ферма да се оставя достатъчно, за да могат хората да преживеят зимата, но се боя, че в повечето случаи се нарушаваха.

Всяка съпротива срещаше огън и меч и пътят на войската се бележеше от високите стълбове пушек, вдигащи се по дирите ни. Твърде често имаше и погребални клади, когато селяните решаваха да се бият за своите кошари и хамбари.

Движехме се прекалено бързо за калийците и те изглеждаха стъписани от скоростта ни. Натъквахме се на малки разпръснати части и съпротивата им беше кратка — засада, залп стрели и побягваха.

На няколко пъти обаче храбри селяци се събираха в отряди за защита на домовете си и се биеха яростно, често до последния човек, за да опазят земята и имота си. Куражът им бе достоен за възхищение, но възхищението не означаваше милост.

Понякога в отбраната им помагаше селски или градски магьосник или вещица, но както храбрите фермери не можеха да устоят срещу пехотинците на Йонджи или моята кавалерия, така и намесата на местния маг биваше откривана и хитрините му се обръщаха срещу него с намесата на някой от чародеите на Тенедос.

Пръскаше се мълвата, че е чисто самоубийство да се опълчиш на нуманцийците. Най-добрият начин да останеш жив беше да бягаш или да се предадеш и да сътрудничиш. Нямаше трета възможност.

Беше жестоко, но както казваше Тенедос, „най-добрият, най-чистият начин да се води война е тотално. Започваш я бързо, приключваш също така бързо и ще има по-малко мъртъвци за оплакване и понесени нещастия“.

Нямаше паметни сражения, само дребни схватки, но всеки ден предлагаше на полуобучените ни бойци повече опит и увереност и армията укрепваше.

Образът, който несъмнено възниква в съзнанието за яздещата ни през Кальо армия, е като за храбри конници, с бляскава броня и изчеткани като за парад коне. Но нека да опиша как изглеждаше в действителност един кавалерийски ескадрон.

Включваше около седемдесет конника, тоест много по-малко от сто двадесет и петимата, полагащи се за пълен състав. Конете, макар и хранени добре със зоб, рядко бяха почистени и изчеткани; чуловете им бяха опърпани, а гривите и опашките изкаляни. Сбруите бяха кални и често закърпени как да е. Облеклото на войниците беше дрипаво, мръсно и често — цивилно или от вражески униформи. Понякога се виждаха мръсни окървавени превръзки. Шлемовете не бяха на главите, а окачени на седлата и пълни обикновено с яйца или сушени плодове. От навитите походни одеяла се показваха бутилки вино, от седлата висяха пилета, патици и гъски. Седлата бяха издути от плячкосаните богатства, които можеха да се носят лесно и след това да се разменят за някоя по-лъскава дрънкулка.