Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 294

Линърджис извикал на бойците зад него, все още на равния терен, да изтръгнат калийските колове от земята и да ги завържат по три. После сграбчил падналото дивизионно знаме, развял го високо, излязъл от рова, застанал под стръмния вал, без да обръща внимание на дъжда от стрели, и изревал:

— Мъжете, които не се боят от смъртта… в атака!

Намериха се предостатъчно от оцелелите, които изпълзяха нагоре по пръстения вал, без да ги е страх от дъжда от копия, връхлетяха срещу калийците с мечове, ками и голи ръце и в отбраната на калийците настъпи пълно объркване.

След това вързаните колове бяха хвърлени по стръмния склон на пръстения вал и мъжете от другите дивизиони плъзнаха нагоре по тях. Хората на Чардън Шир по вала се огънаха и точно в този момент силите на Балафре пробиха отдясно, а скоро след тях — и Лявото крило, и първият вал падна в ръцете ни.

Вързаха за мостове още колове и ги хвърлиха през рововете, докато връхлитащите пехотинци разбиваха барикадите, отвориха вратите и тръбите прозвучаха за атака на конницата.

Поехме напред в тръс, дългите конни колони се понесоха към дима и прахоляка на битката, някои се изсипаха през разтворените врати, други дивизиони заобиколиха във фланг цялото бойно поле.

Армията на Чардън Шир се прекърши, но беше задържала атаката достатъчно, за да може Шир с върховното си командване да избяга на югоизток, в сърцевината на Кальо. Домин Петри поведе в гонитба пиконосците си от десния фланг, но не успя да ги настигне и разочарован се върна след един час преследване.

Останалите нахлухме във вражеския лагер. Носехме факли, палехме и посичахме в галоп въжетата на палатките. Онези, които намираха кураж да ни се опълчат, пронизвахме с пиките или посичахме със сабите. Калийците започнаха да хвърлят оръжията, започнах да чувам викове за милост, видях да се развяват бели знамена.

Тепърва започваше истинският кошмар на войната. Разказвал съм вече за издъхващи в локви кръв мъже, за хора, пострадали по всички възможни отвратителни въобразими или невъобразими начини. По-жестока беше съдбата на бедните животни, коне и мулета, които нямаха никаква вина, но страдаха заедно с господарите си. Но когато войниците се изсипят във вражески лагер, ужасите са още по-големи. Има вино, има жени. По своя воля или не, тази нощ те получиха нови господари. Мъже и момчета, които бяха свободни допреди сражението, се превръщаха в роби… или биваха посечени в касапницата.