Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 295

Мъже, които допреди час се бяха проявили като сърцати герои, сега извършваха най-ужасните варварства и бяха извинени с „войнишкото право в победата“. Това е представлявала войната винаги, това ще си остане тя винаги, и много ми се ще онези, които плачат за кръв и мечтаят да станат войници, да могат да пообиколят сред пожарищата и да послушат писъците.

Беше ужасно… но изобщо не може да се сравни с онова, което съм виждал след други сражения, в други войни.

Офицерите позволиха на бойците си пълна свобода до полунощ, след което, с най-трезви сержанти и старшини, излязоха и сложиха край на насилията. Понякога една дума стигаше, друг път — удар, а няколко пъти — дори удар с меч, за да се прекратят безредиците.

За щастие на пленниците ни, бяхме изцедили докрай силите на войската при похода, защото умората скоро покоси завоевателите и над бойното поле се възцари тишина, ако не се броеше пращенето на пламъците и плачовете на ранените и изнасилените.

Призори армията се престрои. Някои части, най-вече тринадесетте елитни, общо взето се бяха въздържали в среднощната анархия и вече бяха готови за поход. Ако се придържахме към стария стил на воюване, щяхме да се върнем през границата и да изпратим емисари при Чардън Шир, за да го попитаме дали си е научил урока.

Но сега беше ново, беше начинът на Тенедос за водене на война, тъй че по обяд цялата войска отново се движеше на изток, с една-единствена цел:

Чардън Шир.

Щяхме да унищожим всичко, което се опиташе да ни спре.

Леката кавалерия се движеше в челото, в ролята на съгледвачи. С командването на всеки кавалерийски дивизион вървяха магьосници и по време на редовните спирания за отдих отпращаха напред сетивата си, за да потърсят следи от противника.

Зад леката кавалерия се движеше новата конна пехота, драгуните на мулета. Между тях бяха разпръснати части тежка конница, за опора.

Следваше ги леката разузнавателна пехота на Йонджи и останалата част от войската. Сред тях беше и наскоро повишеният в домин Сирилос Линърджис. Атаката ни срещу лагера на Чардън Шир беше нанесла много повече щети, отколкото бяхме претърпели ние, и щурмът се оказа много по-малко кървав, отколкото ако бяхме наложили обсада на отбранителните им линии, но все пак имаше много, много трупове и осакатени — празнини в бойните редици, които трябваше да се запълнят. Мълниеносното повишение на Линърджис беше само едно от многото.

Движехме се през богата земя като напаст скакалци, плячкосвахме и оставяхме след себе си пустош. Властта на Десетимата щеше да е съвсем доволна, както бе предсказал Тенедос, от начина на водене на война. Съкровищниците на Никиас си оставаха пълни — ние се хранехме с добитъка, птиците и зимните запаси на калийския народ, а новите си коне намирахме в конюшните им. Водачът им беше започнал гражданска война и те трябваше да заплатят цената.

Времето на промяната трябваше да е сурово и студено, но този път беше доста умерено и повечето дни ми бе достатъчен само дебелият елек под ризницата; бях благодарен и за топлината на подшитото с кожа походно одеяло за през нощта. Чудех се дали богинята на Тенедос Сайонджи наистина не го покровителства и задържа зимата.