Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 293

Чардън Шир, който съвсем не беше глупак, бе разбрал, че е вдигнал срещу себе си цялата нуманцийска нация, поради което бе обявил обща мобилизация. Разполагаше с около един милион мъже, повечето от които, разбира се, все още се обучаваха, и беше придвижил сто и петдесет хиляди от тях към границата. Срещу тази сила идваха четвърт милион нуманцийци, като още един милион се тренираха или товареха за Ентото. Готовността на Шир да води война, като разчита единствено на живата сила, изглеждаше нелепа. Но пък едва ли щеше да се притесни от войска, която толкова лесно бе надхитрил и унищожил при Имру. Подозирам, че си е мислил, и то с право, че на цяла Нуманция й е омръзнало от некадърната Власт на Десетимата и е готова за промяна. Можеше и така да е, но Имру и ясновидецът Тенедос бяха създали нова кауза и повод за единение. Освен това Шир несъмнено възнамеряваше отново да ни нанесе съкрушителен разгром, а след това да преговаря или да уплаши Властта до такава степен, че тя да приеме условията му.

Макар да виждаше марша ни към отбранителните си линии, Чардън Шир сигурно си мислеше, че все още разполага с време. Преди щяхме още същия следобед да заемем бойни позиции, след това да укрепим отбранителните си линии през следващите няколко дни, докато всяка страна избере стратегията си, и едва тогава двете армии щяха да се сблъскат в решително сражение.

Но вместо това ние атакувахме малко преди разсъмване. Новата ни организация помогна. Тъй като настъпвахме в боен ред, без обоз и съпътстващи войската цивилни, които да ни отклоняват и бавят, бяхме готови да се придвижим срещу вражеските позиции, вече добре огледани и описани от разузнавачите на Йонджи.

Престорихме се, че сме подведени, дори атакувахме точно в онези зони, които бяха замислени за унищожаването ни, точно както се беше надявал Чардън Шир. Но тъй като вече знаехме намерението му, още преди битката бяхме разделили армията на напълно самостоятелни сили, тъй че раздробяване всъщност нямаше; по-скоро бе все едно, че към една и съща крайна цел настъпват няколко отделни армии. Лявото крило се командваше от генерал Ерни, Дясното — от генерал Льо Балафре, а ясновидец-генерал Тенедос беше поел Централното лично.

Моята кавалерия отново беше задържана в тила, но този път никой не се ядоса, след като беше ясно, че конници не могат да щурмуват изкопи и валове. Щяхме да използваме пробивите, след като се осъществяха и подготвеха за конен щурм.

Калийците бяха изненадани, но се бранеха храбро и хладнокръвно спряха Централното крило, докато бойците излизаха от дълбокия ров. Челният дивизион, изглежда, бе пренебрегнал понесените жертви и продължи боя. Но доминът и ротните командири бяха загинали, затова бойците напираха безразборно, лесна мишена за стрелите и копията, хвърляни от вала. Сред тях беше и Сирилос Линърджис, и тук той се отличи за първи път. Точно както бях допускал, не беше останал със старите сержантски нашивки, с които бе положил клетва — опитните войници бяха твърде малко, за да не получи по-висок чин. След няколкодневно изпитание бе получил легатски пояс и пехотински взвод. В мирно време повишенията стават бавно и трудно. Но във война те се сипят като мусонния дъжд за храбрите и с добър късмет бойци.