Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 292

Три седмици по-късно, в разгара на Времето на промяната, докато войниците ни все още бяха обучени само наполовина, тръгнахме на поход срещу Чардън Шир.

26.

Нахлуването в Кальо

Прегазихме границата и нахлухме в Кальо час след разсъмване — разпръснахме леката отбрана като плява. Генерал Тенедос беше изобретил нов начин за тайно придвижване.

Магьосниците, които бе привлякъл в армията, бяха направили заклинания за „нормалност“, ако това е точният термин, тоест да изглежда така, все едно армията още си стои в Ентото. Планът — подейства съвършено — бе в това, че е невъзможно една армия да се придвижва „безшумно“, следователно това изобщо не се случва.

Друго нещо, което действаше в наша полза, беше сезонът; никой никога не беше започвал кампания посред есен, защото всички войници по това време строят зимните си квартири и нямат намерение да излязат на полето, преди да свърши Времето на бурите.

Напредвахме бързо и нашата Нова армия вече показваше предимствата си. Вместо шестнадесетте дни, нужни, за да стигнем до река Имру, взехме разстоянието за четири: придвижвахме се в усилени маршове и изоставяхме онези, които не можеха да издържат. Счупените фургони и изтощените коне се оставяха на интендантите, които ни следваха в тила. Щяха да ги поправят или разглобят за части, а животните или щяха да се излекуват, или да се заколят за месо. Колкото до изоставащите мъже, уведомяваха ги, че вече са отпаднали от частите си и ще бъдат включени в групите за тежък физически труд, почти като роби, докато не докажат желанието и способностите си да вървят в поход и да воюват.

Беше време стоманата да се закали.

Границата между Кальо и Дара представляваше малък плитък поток, а отбраната им бе предназначена само да предупреди главните сили на Чардън Шир, на един ден разстояние зад укрепленията.

Ударихме здраво граничните постове, но, разбира се, имаше оцелели, които успяха да отнесат предупреждението. Не спряхме, а продължихме напред през целия ден и вечерта бяхме стигнали до лагера на калийците.

Както ни бяха разкрили съгледвачите и маговете, Чардън Шир строеше здрави отбранителни съоръжения. Но го правеше бавно, без да очаква настъплението ни преди пролетта, затова те се оказаха недовършени. Щом се довършеха, щяха да изглеждат внушително. По терена имаше хитроумно изровени ями и дълбоко вкопани дървени колове, които да разделят атакуващата войска на малки части. След като нападателите — нашата армия — се окажеха раздробени, щяха да ги подведат в мъртвите зони, в които магията, стрелите и копията трябваше да ги унищожат.

Вдигнати бяха три отбранителни линии. Започваха с дълбок ров, напълнен с бодливи храсти, за да се преминава по-трудно. Точно зад рова се издигаше стръмен земен вал с височина около двайсет и пет стъпки. Валът се бранеше от първата линия защитници; после идваше вторият ров, валът и неговите бранители; после трети и накрая — лагерът на армията. Но беше довършена само първата полоса, вторият вал беше вдигнат едва наполовина, а на третата линия беше готов само изкопът. Пред отбранителните линии можеше да се стигне само през една от шестте порти, но те бяха здраво барикадирани и пазени.