Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 291
Крис Бънч
— Бързо, Дамастес! Дай ми камата си! И меча си!
Послушах го и вдигнах меча от ъгъла. Тенедос ги взе и изкуцука до бързо стапящото се туловище на влечугото. Опря в него остриетата на двете оръжия и запя монотонно:
Когато приключи, тялото на чудовището беше изчезнало и не бе останало нищо освен бързо разнасящата се воня. Войниците ломотеха несвързано и Тенедос им кресна да млъкнат.
— Свободни сте. Грешката не е ваша — това, което дойде, дойде от другаде. Върнете се на поста си. Няма ми нищо.
Подчиниха се. Тенедос се опипа по ребрата и примижа.
— Излъгах ги. Ще трябва някой лекар да ме превърже за няколко дни — наведе се и вдигна гарафата с бренди. — Аха. Добре, че демонът поне ни е оставил две чаши. Е, няма ли за малко да промениш навиците си?
Намерих две здрави чаши и ги напълних.
— Изключително интересно — разсъди той на глас, напълно спокоен. — И много умно, между другото. Трябва да се срещна с този майстор чародей на Чардън Шир, има какво да се научи от него. Колко хитър начин да ме нападне, чрез тебе. Не можах да надуша никакво заклинание, защото беше приспано, докато ти не хвърли писмото. Мейлбранч нарочно го е написал така, че да те ядоса, знаел е, че ще го смачкаш. Допускам, че е имало и други варианти за появата на чудовището, в случай че го беше хвърлил в огъня например. Много умно, наистина.
— Може би, сър. Но това беше втората възможност… третата, ако броим демоните от мъглата в Кайт и допуснем намесата на Мейлбранч, този говняр да ме убие. Би ми се искало и аз веднъж да получа шанс.
— Ще получиш, Дамастес, ще получиш, ако звездите са прави. Тъй като Мейлбранч изпитва някаква специална омраза към теб, запечатах оръжията ти към него. Може би, ако го срещнеш на бойното поле, това ще ти даде малко предимство.
— Не искам предимство, искам червата му на намотка!
— Генерал а̀ Симабю, успокойте се. Изпийте си брендито веднага.
Послушах го, Тенедос също се възползва от собствения си съвет.
— Да — отново почна той. — Чардън Шир се доказва като великолепен враг. Все едно че чувам какво казвахте двамата с домин Петри преди известно време, за необходимостта да ударим право в сърцето на врага. Само че той го разбира прекалено крайно. Много, много интересно. Мисля, че трябва да последваме примера му.
Другото писмо, което пристигна, ме потресе още повече:
Мой скъпи, скъпи.
Не искам да те тревожа, но акушерката ми ме предупреди, че състоянието на детето в утробата ми е деликатно. Нареди ми да си стоя в покоите, да не се натоварвам и добре да се пазя през следващите месеци.
Казва, че синът ни се нуждае от много грижи, за да мине раждането добре.
Попитах я дали пътуването ми до теб и женитбата ни има нещо общо с това, а тя отвърна, че не е сигурна, но смята, че няма.
Тъй като обичам нашия син, за който мечтая непрекъснато, почти толкова, колкото обичам теб, ще се подчиня на указанията й.
Прости ми, скъпи мой, ако не ти пиша повече, защото съм много притеснена от това. Утре ще ти изпратя ново писмо, щом се съвзема.
