Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 275

— Благодаря ви, сър. Може ли да попитам кой сте, сър, стига да не възразявате за тази моя дързост?

— Домин а̀ Симабю, командващ Седемнадесети Ърейски пиконосци.

Чух шепот между редиците — името ми, изглежда, се беше разчуло не само между самотните жени на Никиас.

— А вашето?

— Линърджис, сър. Сирилос Линърджис.

Отдаде чест и хората му продължиха в търбуха на вечно ненаситната армия, за да ги смели и да се превърнат във войници.

Почуках на пилона на шатрата на Тенедос.

— Влез — рече той и открехнах кожената завеса. Ясновидецът седеше до походното си писалище и четеше.

— Сър, може ли да ви отнеме малко време?

— Разбира се. Расена вече хърка и така и няма да разбере, че не съм до нея. Все едно, започна да свиква с късното ми лягане. Хайде. Ей там има кана с чай, и ми донеси бренди. Мисля, че си го заслужих.

— Да, сър. Сър, доведох един, с когото мисля, че трябва да се запознаете — махнах и Мерша Петри влезе, много срамежливо. Представих го.

— Разбирам, че няма да е само светска среща — каза чародеят. — Е, добре. Капитане, вие поне пиете ли, или сте сухар като нашия домин?

— Не пия, сър. И аз съм въздържател. Обещал съм на баща си.

— Богове — простена Тенедос. — Обкръжен съм от пуритани — изглеждаше в много добро настроение и въздъхнах облекчено.

— Сър, причината да дойдем е защото сме в преустройство на армията, а двамата имаме някои идеи.

— Нямат ли всички идеи?

— Не като нашите, сър. Двамата с капитана от дълго време работим по нещата, откакто се запознах с него след връщането ни от Кайт.

— Аха. Поредната група заговорници срещу „Нещата каквито са“. Моите поздравления, макар че, Дамастес, признавам, че донякъде съм изненадан: мислех си, че си човек на делото, а не на думите — погледна Петри. — Говоря на домина на „ти“, защото от доста време служим заедно. Не си мислете, че заради това проявявам повече пренебрежение към думите му.

— Не, сър. Той вече ми го каза — Петри измъкна изпод колана си бележника с идеите ни, които бяхме нахвърляли старателно през последните месеци, и посегна да го връчи на Тенедос, но той махна с ръка.

— Първо ми го кажете. После, ако реша, че това, което казвате, си струва, можем да продължим. И така — с какво се започва при вашата идеална армия?

— Първо, сър, трябва да изоставим обоза. Той само ни забавя, както стана, когато се опитвах да ви догоня в прохода Сулем, или… — млъкнах, защото Тенедос махаше с ръка.

— Не съм глупак, Дамастес, вече се сетих за това. Включил съм го в плановете си. Но как според вас ще се снабдява армията? Носим си ограничени дажби и когато се свършат, спираме на лагер и чакаме возачите на продоволствие да ни настигнат?

— От страната — намеси се Петри. — Качваме интендантите си на фургони, с кавалерия за прикриване, и прибираме каквото ни трябва. От богатите, ако е възможно, но главно от противника.

Тенедос беше леко изненадан.

— Това е интересно. И със сигурност ще намали разходите за война, като ги прехвърли на гърба на врага. Ще спечели горещото одобрение на стиснатите ни управители в Никиас.