Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 276

— Също така оставяме лагерните… ъъъ… — Петри млъкна и неволно погледна към платнището, закриващо вътрешната част на шатрата, където спеше Расена, защото следващата му дума щеше да е „курви“.

Но Тенедос схвана думите му.

— Никакви жени, никакви перачки, никакви сладкарки, а? Колко дълбоко бихте срязали?

— Никой, който не е войник, не се движи с войската. Точка. Никакви лавкаджии, амбуланти и слуги също. Единственото предназначение на фургоните е за тежко снаряжение и лазарети. И, сър, това означава всички. Няма смисъл да казваме на сержанта, че не може да си хвърли скрина в ротния фургон, щом вижда генерала с карета и любовница.

Тенедос се усмихна.

— Капитане, забелязвам, че чинът ви е спечелен по заслуги, а не с дипломация. Но колко ще ускори движението ни тази промяна?

— Не сме приключили — намесих се аз. — Искаме да качим пехотата на коне, или поне на мулета.

— Богове, това означава най-голямата конюшня в историята — възкликна Тенедос.

— Голяма ще е, но не чак толкова. Аз бих се разпоредил при пехотинците половината да яздят, другите да вървят пеша. И се сменят. След известно време нека да яздят всички. Носим достатъчно зърно, за да не се спират животните да пасат по пътя. Отново, снабдяването идва от вражеските складове, когато ги завземем, не да ги горим до основи, както досега. Всяко муле да носи торба и дисаги, пълни със зоб.

— Как ще се бият хората? — попита Тенедос, вече с повишен интерес.

— Ще яздят до бойното поле и ще се бият както винаги, спешени. Така няма да ни се наложи да хабим време да ги обучаваме за кавалерия. Никакви пики и никакви саби — къси копия, дълги, мечове и ками, както досега.

Част от тях въоръжаваме с лъкове — включи се Петри. — Досега при бой стрелците никога не ни стигат. Стараем се да ги държим настрана от ръкопашния бой. Трябват ни само подвижни части, и да ги държим настрана от маневрите. Ще губим по-малко хора, ако не ги хвърляме в мелето.

— Но дотук заобикаляме главния въпрос, сър — казах аз, посъбрал кураж. — Първо, смятам, че трябва да престроим кавалерията в една-единствена ударна сила.

— Но тя вече си е такава. Или би трябвало, ако генералите я използват правилно.

— Не е, сър — заявих аз. — Вижте какво заповядахте самият вие онази нощ: Дамастес, използвай пиконосците за свръзки. Винаги е ставало така, сър. Види някой офицер мъж на кон и веднага му намира задача — свръзка, куриерство, каквото и да е, но не и истинското му предназначение, което е да удари здраво, щом се появи възможност, след което бързо да се придвижи към следващото слабо място. Вестоносци не могат да направят това, сър. Не можем дори да ги обучим да го правят, след като разнасят депеши от не-знам-кой си генерал до домините му.

— Онази нощ беше спешно — каза намръщено Тенедос.

— Сър, винаги е спешно — отвърнах искрено. — Щом ви трябват вестоносци, направете си специална част. Но не пипайте кавалерията.

— Благодаря ви, домин — рече той, наблягайки на чина ми. — Не, не се извинявайте. Добре, и какво правя с тази конница, след като вече сме я превърнали в цвилеща войнишка маса?