Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 274

Сякаш се бяха облекли от някое сметище, с всевъзможни дрипи, от селски ризи до дрипави елеци и панталони, които сигурно са стояли добре на трима или четирима души преди тях, до един горд момък само с една препаска около слабините и изпочукан драгунски шлем на главата, без кожа и без конска опашка.

Това, което ги правеше още по-опърпани, беше, че някои бяха решили, че трябва да дойдат в униформа, поради което се бяха навлекли с всевъзможни войнишки парцали, включително един-двама с майсирско снаряжение, намерено боговете само знаят откъде.

Предвождаше ги мъж на средна възраст, облечен в безупречна сержантска униформа, излязла от строя поне преди пет години. Ако е била негова първоначално, явно оттогава бе живял доста добре, защото куртката не можеше да се закопчае, а панталоните бяха подсилени с кръпка плат от същия цвят, за да покрият внушителното коремче.

Подаваше ритъма и новобранците влачеха крака и се мъчеха да влязат в крак. Видя ме, изрева команда „внимание“ и отдаде чест. Половината дръвници се опитаха да повторят жеста му, не научили все още, че единственият, който отдава чест, е най-старшият в строя.

Униформеният носеше нашивки за чина си.

— Сержант — извиках, мъжът подаде команда „стой“ и опърпаната част се закова на място.

— Да, сър.

— От колко време пътувате насам?

— Зависи, сър. Някои сме от няколко дена, други като Къч, ей там, идват отдалече от изток, почти от две седмици. Но сме готови да служим, сър.

— Това… вашата униформа ли беше?

— Да, сър. Също и нашивките, макар да знам, че трябваше да ги отрежа, когато дадох клетва да се върна.

— Защо сте напуснали?

Мъжът се поколеба.

— Обяснете.

— Не си струваше да служа повече, сър. Затуй се ожених. Уседнах.

— Какъв занаят?

— Продавач, сър. Амбулант по-скоро. Жена ми, Гулана, държеше дюкяна, изпълняваше поръчките, аз повече обикалях из страната. Тая страна съм я видял от край до край, сър. Даже и много от Кальо. Може да е от полза.

— Ще е. Та защо се записахте отново? Защото времената са трудни?

— Не, сър. Търговията върви добре. Трябваше да купя двете сгради до дюкяна, та да се отвори място за цялата стока. Имам неколцина помощници, петима амбуланти на пътя, а жена ми и момчетата ни могат да се оправят, докато се върна. Върнах се във войската по две причини, сър, същите, които водят и другите момчета с мене. Онзи проклет калиец е едната, а другата е ясновидецът. Тъй ли е, момчета?

Те изреваха разпокъсано.

Пред мен стоеше човек, който идеално илюстрираше думите на ясновидеца Тенедос за ограниченията в ранговете. Говореше достатъчно образовано, за да стане офицер, но според старите правила чинът, който бе получил, беше най-високият, за който бе могъл да мечтае. Нищо чудно, че бе предпочел да се върне към цивилния живот.

— Ще ви приемем с удоволствие — казах искрено. — Служете добре и ще има пари и слава за всички ви.