Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 277

— Удряме в сърцето на врага — казах аз. — Също като в игра на рьол. Хващаш топката, заобикаляш първите и тръгваш право към вратата. Зарязваш всичко останало. За да можем да ударим армията на врага, столицата, водачите му. Врязваме се през фронтовите линии колкото може по-бързо, без да мислим за фланговете си, и нахлуваме за съкрушителен удар. Оставяме пехотата да овладее терена и да го държи. Не обръщаме внимание на проклетите укрепления, освен ако не се наложи да ги завземем. Заобикаляме ги. Ще се предадат, след като сме убили техния крал и сме подпалили столицата им.

Усетих колко съм се разгорещил, щом чух сънения въпрос от Расена какво става, и млъкнах. Тенедос поседя дълго, замислен. Никой от двама ни не смееше да мръдне, от страх да не го смутим.

— Интересно — най-сетне отрони той. — Много интересно. Но какво става, ако конницата бъде откъсната?

— Тогава грешката е нейна и нейна е отговорността да се измъкне или да се държи, докато дойде пехотата. Ако частта се придвижва достатъчно бързо и не позволи да бъде прикована някъде от превъзхождаща я сила, това изобщо не би трябвало да се случи.

— И всичко това е описано в това ваше книжле?

— Да, сър. Има и още — намеси се нетърпеливо Петри. — Например…

— Капитане, спрете, моля ви. Един човек или сюнгер не може да поеме наведнъж повече, отколкото му се полага. Ако почеркът ви е четлив, можете да ми оставите бележника си. Ще ви го върна след ден-два, ако не сте си направили преписи.

— С удоволствие, сър. С удоволствие.

— Е, след като развалихте кротката ми медитация и може би пиенето на бренди също така, можете да напуснете.

Станахме, отдадохме чест и излязохме.

— Лагерни курви, как не — чух как изсумтя зад нас Тенедос.

Петри ме погледна въпросително. Свих рамене. Ясновидецът си беше странен човек, невъзможно бе да го разгадаеш. Знаех само, че за разлика от други случаи, за които не ми беше трудно да си спомня, нямаше да бъдем наказани затова, че сме казали свободно какво мислим.

Това само по себе си превръщаше армията в нещо съвсем ново и великолепно.

След един ден Тенедос ме повика в щаба.

Махна с ръка на един нисък набит мъж, който приличаше повече на хотелски портиер, отколкото на офицер, и каза:

— Това е капитан Отман. Избрал съм го за новия ми главен помощник. Забележителен е, скоро ще разбереш. Има съвършена памет, нали, капитане?

— Не го знаех досега, но благодаря, сър — Отман явно се чувстваше неловко.

— Това е всичко, капитане. Смятам да си поговоря малко с домина. Ще се върна след няколко минути.

— Добре, сър.

Излязохме от щабната шатра. Очаквах… не, надявах се, че Тенедос ще повдигне въпроса за нашия бележник, но той не го направи. Вместо това каза:

— Открих как Чардън Шир успя да ме надхитри със своето заклинание.

— Как, сър? И ако мога да попитам, как открихте това?

— Взех си предвидливо шепа пясък от бойното поле и го използвах, за да видя дали може да помогне в Закона за свързването. Помогна, особено след като напрегнах ума си да си спомня всичко от няколкото минути, които прекарах с Чардън Шир в Никиас, след това пренесох спомена в настоящето и в реалността, като заклинание. Потърсих магията му както в този свят, така и в други, и успях да открия достатъчно, за да съм сигурен какъв метод е приложил, или по-точно — заповядал е да бъде приложен. Той е много по-умен, отколкото допусках, и е успял там, където аз се провалих.