Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 273

Погледът му дълго се задържа на Льо Балафре — изгарящ, суров и властен, като оня, с който ме беше удостоил при първата ни среща в прохода Сулем.

Доминът се прекърши и извърна очи.

— Аз… Оставам, сър. И ще служа добре.

— Никога не съм се съмнявал в това, приятелю. Нито за миг. Твърде храбър сте, за да го допусна.

След тези прости думи всякакво ръмжене между командирите вече стана невъзможно.

Не че нямаше ръмжене, и то много по-гръмко, отколкото бях слушал дотогава. Макар да надвишаваше даденото от боговете войнишко право бойците да се оплакват, то си имаше донякъде основания.

Мъже, служили години наред в една част, изведнъж биваха прехвърляни в ново, непознато подразделение. Хора с опит, които трябваше да осигурят гръбнака на дивизионите, разбити или заличени в сражението, отиваха в съвсем нови части, които се съставяха и попълваха ежедневно. Някои от оплакванията бяха приглушени, тъй като тези прехвърляния бяха съпътствани от повишения, при това повишения не с един чин, а с по два или три.

Единствените непострадали подразделения бяха тринадесетте елитни части, повикани в Никиас, сред които и Пиконосците. Тенедос смяташе да ни използва като острие на копие и като опора, докато останалата част от войската не се обучи. След това, казваше, можело да бъдем възнаградени за саможертвата си и щели да ни повишат и да ни възложат командването на нови части.

— Това е в сила за всеки, редник, пиконосец или офицер. С нелепото изтъкване на класа, което пречи на добрия да стигне до най-високия ранг, се свърши. Нека онези, които си въобразяват, че говорът или произходът, или богатството имат значение, да си намерят друга арена, на която да се перчат.

Тенедос заяви, че онези, които не могат да изпълнят новите си отговорности, бързо ще бъдат връщани на предишното си звание и в предишните части, доколкото е възможно.

Съзнаваше, че тази схема ще създаде проблеми и ще доведе до смъртта на някои хора. Но трябваше да го приемем.

— На Палмерас има една поговорка — каза той. — Колкото по-лесно е раждането, толкова по-мързелив е човекът.

Това ми напомни за някои неща от личния ми живот. Ухилих се и когато Тенедос ме попита защо, му отвърнах: „Не е важно.“ Беше явно, че ще стана бащата на най-мързеливия нуманциец в историята. Писмата на Маран ми говореха, че няма никакви проблеми, никакви неприятности. И това ме успокояваше, въпреки че тя все още беше в най-началния етап на бременността.

Втората причина за недоволствата беше загубата на дисциплина. Преди разгрома при Имру, преди Тенедос, армията беше изрядна, стегната, със здрава дисциплина. Колкото и странно да звучи, това изчезна веднъж завинаги, но ме радваше, щом си спомнех за скованите вечери в офицерската столова, когато си седях, принуден да слушам как отегчени мъже мърморят за неща, от които никой, дори самите те, не се интересува.

Новите хора във войската промениха всичко това.

Бях извън шатрата ми, без отличителните знаци за ранг, и видях едно подразделение, ако изобщо можеше да се нарече така, да се мъкне към мен. Бяха трийсетина души, на възраст от петнайсет до около трийсет и пет. Някои даже бяха боси. Други носеха дървени обуща или окъсани ботуши.