Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 272

— А генералът, Индор?

— А, тоя гледаше със също толкова учтив интерес, както когато влезе в палатката. Такъв като него може да убие родителите си и после да моли съдията за милост, защото е останал сирак!

Два часа след това Барту и двамата му колеги от двете му страни — Индор съвсем удобно се беше покрил някъде — се качиха на платформата, Барту вдигна ръце за тишина и обяви ясновидец Лайш Тенедос за генерал на армиите на Нуманция.

След като това свърши, тримата се натикаха в каляската си и я подкараха от града, все едно че ги гонят демони, без да спират, към „безопасния“ си дворец в Никиас.

Сега щеше да започне същинската работа.

Цяла Нуманция откликна на потреса и позора от поражението. Продоволствие, пари, оръжия и новобранци заприиждаха от цялата страна — пеш, на коне и с кораби.

На събирачите на набор се налагаше да връщат мъже и дори жени, повечето пъти разплакани.

Нуманция беше усетила хаоса на метежите и се боеше, че чудовището на гражданската война ще е още по-ужасно.

Чардън Шир трябваше да бъде спрян.

Тенедос свика събрание на всички старши офицери.

— Ще бъда много кратък, господа. Възнамерявам да въведа промени в армията, промени, които ще я превърнат в съвременна, усъвършенствана бойна сила. Повече реки Имру няма да има, не и докато аз съм пълководецът ви. Подчинявайте ми се и ще спечелите слава и богатства. Които не се подчиняват и се колебаят, ще ги прекърша като пръчки.

Погледът му обходи помещението и мъжете сведоха очи или ги извърнаха настрани.

Един от мъжете размаха ентусиазирано бастуна си. Беше генерал Ерни — седеше много неудобно с гипсирания си крак.

— Сър, позволете ми първи да заявя, че с радост ще тръгна под вашата команда. Проклет да съм, ако се чувствах добре, докато следвах онзи гарнизонен плъх Търбъри. Вие водете, сър, аз съм след вас. Ако този проклет крак не ми позволи да яхна коня, ще се возя в някоя кола като дойка! — неколцина се разсмяха — мнението за Ерни беше високо и той със сигурност щеше да задържи командването на Лявото крило.

Очите на Тенедос продължиха да обхождат стаята. Един от мъжете не само посрещна погледа му, без да се поколебае, но застана прав, в предизвикателна поза. Беше онзи дуелист и кавгаджия, домин Мирус льо Балафре, командирът на Варанската гвардия.

— Не искам да ви оскърбя — заяви той с много оскърбителен тон и направи пауза, преди да добави задължителното „сър“. — Но аз следвам онези, които могат да ме водят. Макар да се справихте добре след Имру, вие все пак сте магьосник, политик, както чух, човек, който държи речи. Е, майната им на посраните речи и на онези, които ги държат! Винаги ние излизаме шибаните копелета, които трябва да чистят след това. Защо трябва да ви следвам, ясновидецо? Пет пари не давам, ако ми скъсате офицерските знаци и ми смъкнете пояса. Ще продължа да служа като войник за някой друг, както съм го правил и преди.

— Не, няма да продължите — каза спокойно Тенедос. — Защото сте нуманциец.

— Какво означава това?

— Означава, че дните, в които един свободен войник можеше да си намери войска, в която да се бие, без значение под кои знамена е служил, свършиха. Оставате с мен или заставате срещу мен. Друго няма.