Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 271

— И ако не го направя? — попитал изчервен от гняв и с разтреперана брадичка Барту.

— Ако не го направите, съмнявам се, че армията ще ви позволи да напуснете живи Ентото — казал Тенедос. — Но съм готов да се обзаложа, че съм прав. А вие? Склонен ли сте да рискувате? Ако сте, идете на онази платформа и повторете това, което ми казахте. Толкова ли сте глупав, че да вярвате, че бунтовете, които преживяхме наскоро, бяха предизвикани само и единствено от удушвачите на Чардън Шир? Вие направихте не по-малко, за да се стигне до тях, с вашата мудна и тъпа пародия на управление, вие и останалите от Властта. Вие направихте това тресавище, вие заповядахте армията да влезе в него и сега се опитвате да стъпите на пръстите й, докато се мъчи да се измъкне.

— Не, сър. Армията няма да се подчини на вашата заповед — заявил Тенедос твърдо. — Давам ви едно обръщане на пясъчното стъкло да премислите избора си. Едната възможност може да доведе до открито въстание на масите, а ако стане така, армията ще обърне гръб на Чардън Шир, ще реши да се заеме с него в друг момент и ще се насочи срещу истинския си враг, който непрекъснато осуетява единствената надежда, останала за Нуманция. Това е първата ви възможност. Втората е да направите както казах. Тогава можете да се върнете в Никиас, задържайки властта, с която дойдохте, и да сте сигурни, че калиецът ще бъде свален и смачкан в пръстта. Но не можете да направите този избор и да го отмените, след като се върнете в безопасния си дворец. В Никиас вие ще, вие трябва да удовлетворите всяко мое искане, което ще направя за преустройството на армията. Искам това да ви стане съвсем ясно. Премислете добре възможностите си, господа. Самият ви живот може да зависи от това.

Обърнал малкия пясъчен часовник на масата и излязъл.

Кълнеше се, че не е оставил никакви магически подслушващи устройства в палатката, и съм длъжен да му вярвам, но бих дал прилично количество злато, за да разбера какво е станало между онези четирима мъже, докато песъчинките са се изсипвали.

Каза ми, че имало ядосани викове и веднъж-дваж един или друг от Властта изхвърчал навън, но пак го извиквали вътре, преди да е направил и десет крачки.

Времето изтекло и Тенедос се върнал.

— Разбрах, че съм спечелил, щом видях лицата им. Скопас изглеждаше угрижен, но и леко самоуверен, убеден, че е направил добрия избор и че няма да му отнемат властта. Барту и другият тип, дето приличаше на труп, Тимгад, ами, приличаха на ученици, напердашени с камшик, като плюс това учителят им е казал, че трябва да си признаят за кражбата на ябълките пред целия лицей — нацупени и с клюмнали носове.