Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 270

Армията, все още в рани, все още несъвзела се от разгрома, потръпна пред това, което знаеше, че ще последва: Властта на Десетимата щеше да натрапи някакъв план, който със сигурност щеше да гарантира избиването ни, а Индор бе генералът, чиято мисия беше да го изпълни.

Не присъствах, разбира се, когато представителите на Властта се срещнаха с Тенедос, нито е имало кой да води записки. Но през годините Тенедос на два пъти се отдаде на спомени за старите дни и ми разказа какво е станало. И двата пъти описанията му бяха точни, тъй че ги приемам за истина, макар и разказът да е субективен.

Барту започнал с поздравления към ясновидеца за отличната му служба, с това, че помогнал армията да отстъпи, макар, разбира се, да подозирал, че ако генерал Търбъри не бил паднал „на полето на славата“, щял да предприеме контраатака. Тенедос ми каза, че се въздържал да попита „С какво?“ и само слушал с учтиво, но равнодушно изражение.

След това Барту се раздърдорил много войнствено. Чардън Шир трябвало да бъде унищожен незабавно. Той не разбирал защо армията да не може да се престрои от оцелелите бойци, да се съчетаят частите и да се получи единна военна сила в пълен състав. Всъщност бил изненадан от толкова мрачния доклад на ясновидец Тенедос — къде ти, на път от Цикогнара до този щаб той направо бил удивен колко сърцати са нашите войници.

— Според мен можем да тръгнем срещу онзи предател още утре.

Само за половин час Барту вече знаел за армията повече, отколкото за себе си.

Барту продължил с изявлението, че Властта на Десетимата единодушно е гласувала генералска титла за Тенедос и желаела да остане, за да помогне на генерал Индор, докато той „хване здраво юздите“. След това, продължил Барту, за Тенедос несъмнено щели да се намерят други начини да служи на Нуманция.

Барту тъкмо се канел да превключи на мазно хвалебствено слово за чародея, когато Тенедос станал и казал много кротко:

— Спрете.

Барту зяпнал — как така ще му казват да млъкне.

— Казахте, че Властта на Десетимата единодушно е назначила генерал Индор. Вярно ли е това, Скопас?

Дебелият мъж помръднал неловко в стола си.

— Ами, да. Не на първото гласуване, но…

— Разбирам — обърнал се отново към Барту. — Говорителю, отговорът е „не“.

Тук политикът вече напълно се стъписал.

— Н-не? Не на какво?

— Не на вас, не на това жалко генералче, не на Властта на Десетимата. На този разговор няма свидетели, но можете да излезете от тази палатка и да попитате хората, които вашата глупост изпрати срещу Чардън Шир. Попитайте ги дали ще следват мен… или желаят да следват вас, или когото там назначите да подскача под ваша команда.

— Това е измяна, сър!

— Може и да е — повишил глас Тенедос. — Ако е измяна, значи е много закъсняла. Нека да ви кажа какво ще стане. Всички вие, включително тази жалка пародия на военачалник, ще напуснете тази палатка с учтива усмивка и ще отидете на офицерското събрание, което свиках, щом чух, че се приближавате към града. Ще ме провъзгласите за генерал на армията и ще заявите, че Властта на Десетимата храни пълна увереност в способностите ми да унищожа Чардън Шир, да сложа край на тази гражданска война и да донеса мир на Нуманция.