Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 269

Това стъписа всички ни. Сезонът беше едва след една трета от годината, а знаех, че ще ни е нужна цяла година, може би две, за да възстановим силите си.

— Сега се върнете по частите си. Имате пълната свобода да наказвате ревльовците, дезертьорите и мързеливците толкова сурово, колкото диктува практиката ви. Никой няма да бъде съден затова, че се е подчинил на заповедите ми в пълната степен на военните закони. Това е всичко. Бойното поле ще напуснем или всички… или никой.

Възгласи не последваха; никой нямаше достатъчно сили, нито чувстваше повод за радост. Ала стоманата в думите на Тенедос укрепи духовете.

Очаквах, че бойното поле ще изглежда ужасно, но на разсъмване се оказа още по-зле. Все пак бяхме набрали малко инерция, разчиствахме терена и се прегрупирахме. Най-трудната за мен задача бе да сглобя отделение, което да избие ранените, все още цвилещи коне, и мечтаех да дойде ден, в който ще можем да воюваме с магически неуязвими коне. Човекът може и да има право да защитава с кръв аргументите си, но няма никакво право да коли невинни животни на полето на спора.

На заранта на следващия ден оставихме зад себе си прогизналия от кръв бряг на река Имру. Огромната погребална клада зад нас бълваше пламъци и мазен дим към боговете. В небето кръжаха гарвани и грачеха разочаровано, че са лишени от пиршеството с леш.

Армията се изсипа в Ентото, взе за болници и квартири всички обществени сгради, а мнозина от здравите мъже бяха приютени от населението. Тенедос изпрати куриери до реката, до Цикогнара с пълен доклад и със заповед, че армията се нуждае от всичко и незабавно — от превръзки и храна до палатки и попълнения. Сформира свързочна част и й нареди да построи хелиографска линия от Ентото до Цикогнара, откъдето щеше да се върже с главната система по течението на реката до Никиас.

Първото, което пристигна от Никиас, ни трябваше най-малко: „Таулър“ с пенливата си диря спря в Цикогнара и стовари Барту, говорителя на Властта на Десетимата, Скопас, единствения останал жив от Властта, доскорошен съмишленик на Тенедос, и един индивид с мъртвешки бледо лице — казваше се Тимгад, един от новоизбраните във Властта на Десетимата. С тях имаше още един мъж, плешив тип с помпозна външност и с генералски пояс. Казваше се Индор и се оказа избраният от Властта наследник на поста на генерал Търбъри. Не го познавах, но поразпитах и разбрах, че си е спечелил завидната репутация на човек, който винаги се оказва на подходящото политически място в подходящия момент. Единственият му полеви опит беше на разни щабни длъжности, където се стараел никога да не противоречи на началника си, никога да не хвали гениалността му и да му вземе поста при първа възможност.