Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 268

След около половин час намерих части от ескадрон Гепард и те ми помогнаха да съберем останалото от дивизиона. Тъкмо когато приключих с предаването на заповедите, точно както беше предсказал Тенедос, бурята спря.

Намерих легат Йонджи и с петима бойци от ескадрон Елен се приближихме предпазливо до брега на Имру, сред пълзящите по земята ранени, сред труповете, като се мъчехме да не обръщаме внимание на молбите им за помощ и дори за милостивия нож между ребрата.

Очаквах да попаднем на засада. Чардън Шир трябваше да е изпратил постове отвъд наводненото корито, за да държи връзка със силите си. Но се натъкнахме само на нуманцийци. Луната бе достатъчно ярка, за да виждаме отсрещния бряг, а побеснелите води се стичаха на порой в препълненото русло на Имру. Беше спокойно и не се забелязваха никакви признаци на живот, нито огньове на вражески лагер.

Чардън Шир трябваше да се е оттеглил, и точно така се оказа. Навярно не беше очаквал такава голяма победа и се беше уплашил; може би нямаше по-нататъшни планове; или намеренията му бяха да вземе кралството, което толкова желаеше, не със силата на меча, а само със заплахата от него, и вече се надяваше, че Властта на Десетимата ще го обяви за „Негово величество“ с прокламация. Не знам. Но съм достатъчно разумен, за да не разсъждавам много за намеренията на особи, които желаят да седнат на трон.

Всъщност, както разбрахме след няколко дни, когато реката спадна и можахме да пуснем през нея шпиони и малки разузнавателни патрули, калийците се бяха оттеглили чак зад границата и бяха започнали да вдигат здрави отбранителни укрепления.

Но това дойде по-късно — първата задача бе да се съвземем от жестокия разгром.

Най-сетне около командната шатра се струпаха изтощени, плувнали в кръв командири. Бях стъписан — някои части явно се водеха от легати и сержанти, защото видях много хора с такива чинове, треперещи в хладната нощ.

Ясновидецът Тенедос се качи на задницата на разпрегнатия фургон. Гласът му закънтя над всички, магията усилваше още повече жизнената му енергия:

— Аз съм генерал Тенедос — заяви той. — Поех командването на армията. Днес бяхме победени. Бяхме съкрушени. Но винаги има утре. Няма да ни атакуват повече, нито тази нощ, нито в следващите няколко дни. Калийците се оттеглиха със своята победа. Ще съжалят за своята наглост, ще съжалят за това, че не ни довършиха до крак. Обещавам ви, че ще бъде нанесено жестоко възмездие за това поражение. Нуманция тепърва започва своята битка.

— Ето моите заповеди — продължи той. — Върнете се по частите си. Изчакайте до изгрев-слънце. Тогава се разтърсете наоколо. Има ранени, има изгубени, които се нуждаят от помощ. Има и такива, които са изоставили своя дълг. Кажете им да се върнат в частите си, иначе ще бъдат наказани сурово.

Той огледа събралите се.

— Всички фургони, които караха луксозните ни вещи, ще возят ранените. Махнете всички труфила и разделете вещите между всички, редникът да има същите права като генерала, който ги е притежавал досега. Предупреждавам ви, повече пиянства няма да има. Ако не можете да откъснете ръцете на подчинените си от бутилката вино, строшете я пред тях. Заповядвам всеки, който бъде хванат пиян, да получи дванайсет удара с камшик, вързан на колелото на фургон. Всеки офицер, който бъде хванат пиян, да бъде разжалван в редник. Време е да привличаме, а не да се разпадаме. След като всички се съберем, като армия, а не като жалка сган, ще се оттеглим в Ентото и там ще изградим нова, по-голяма армия, армия, която ще сложи край на претенциите на Чардън Шир. И ще я изградим още тази година, този сезон. Обещавам ви: ще излезем отново на бойното поле още преди Бурното време.