Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 259

Нервното ръмжене беше донякъде обяснимо, тъй като нуманцийската армия от поколения не се беше придвижвала в такава маса.

Накрая в и около града вече лагеруваха над сто хиляди войници и този огромен брой войска будеше благоговение у всички. Звучи смешно, след като само няколко години по-късно лично аз командвах няколко пъти повече, и то само като част от силите на император Тенедос, но трябва да напомним, че армията от години не се беше сражавала във войни, а само в малки гранични схватки или вътрешни размирици.

Окончателно уточненият боен ред беше следният: всеки дивизион, вече усилен до около хиляда души, се групираше с още четири, за да образуват дивизия. Всеки пет дивизии образуваха корпус. Тези двайсет и пет хиляди души правеха крило, а крилата бяха три: Ляво, Централно и Дясно.

Тринадесетте елитни дивизиона, повикани в Никиас да потушат бунтовете, бяха подсилени до пълен състав, придадени им бяха поддържащи части и се използваха или за авангард, или като прикриващи елементи на трите крила.

В един зноен ден, втория от Жаркото време, потеглихме към Кальо — дълга многоцветна змия, виеща се по пътя към границата. Преди се бях ядосвал колко бавно се движи Курамската лека пехота, но онази скорост беше скорост на гепард в сравнение с пълзенето на това тромаво чудовище. Бяха ме учили, че добрият войник може да носи цялото си имущество на гърба си или на един товарен кон. Ако това е вярно, значи се придвижвах на изток в компанията на над сто хиляди идиоти. Включвам и себе си, защото Маран бе поръчала да ми измислят и ушият нови униформи, а нямах сърце да й откажа, нито да ги оставя в Никиас. Честно казано, възхищавах им се — на копринените кантове, на добрата кройка, на златните и сребърни ширити.

Мъчех се да придам рационалност на самолюбуването си — че това ще ми осигури по-добри командирски възможности, тъй като бойците ще ме различават по-лесно и че войниците винаги искат водачите им да изпъкват. Но всъщност у мен се бе появила нотка суетност, неприсъща ми до този момент. Не че толкова ме е срам — имало ли е някога кавалерист, който да не проявява тщеславие?

Но не можах да поддържам дълго това глупаво обяснение. Особено след като Карджан един ден ме попита дали да не вземем един кафез с пауни за смяна на перушината.

Искам да кажа, че само дрехите ми запълваха два обемисти кожени куфара, а при това бях най-скромният от старшите офицери.

Войниците си имаха сандъчета, сержантите — куфари, легатите — походни гардероби, домините — лични фургони, а генералите — цели кервани.

По време на похода имах още едно занимание освен службата, тъй като Пиконосците си яздеха напред сами, като съвършен часовников механизъм, и общо взето не се налагаше да се занимавам с тях. Маран ми пишеше поне веднъж, понякога — два пъти дневно и с наслаждение четях и препрочитах всяко писмо, щом пристигнеше, и се радвах на малките хубави неща от мирния живот. Имаше приятни изненади: съпругът й нямаше да оспорва отменянето на брака; беше се натъкнала на изненадващо малко упреци, че е развратна жена; и, най-хубавото, месечният й цикъл все още не идваше.