Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 258

Ако можех просто да посегна и да спра времето точно в този момент, щях да го направя, и да останем завинаги така, да остана в нея и да усещам влагата на любовта по бедрата ни. Де да беше възможно — болката, скръбта и измяната никога нямаше да се случат.

Но не можех и се случиха.

Три дни по-късно дойде отговорът от Чардън Шир. Специалният пратеник се върна, на носилка. Езикът му беше изтръгнат.

Това беше началото на гражданската война. Обявиха я след няколко часа.

Генерал Ричин Търбъри, със своя опит в сражения с калийците, реши лично да води кампанията. Елитните части, доведени в Никиас, щяха да бъдат изпратени срещу калийците, както и други дивизиони, които можеха да оставят районите си без военна охрана.

Тази война нямаше да се води откъслечно. Щеше да е съкрушителна. Не беше съвсем гражданска война, но почти, затова трябваше да се реши бързо и сурово.

Всички знаеха, че уж приятелски настроеният ни съсед крал Байран Майсирски ще следи внимателно хода на събитията и всяка проява на слабост от страна на Властта на Десетимата ще повиши интереса му към нашата уязвимост.

Но най-хубавото дойде накрая. Ясновидец Лайш Тенедос бе назначен на нов пост: армейски чародей. Щеше да разполага с толкова личен състав, колкото пожелае, и да се отчита само пред генерал Търбъри.

Сега, най-после, имаше шанс да развие стратегиите и тактиките си.

Сега, може би, щяхме да станем свидетели на нов вид война.

Беше сиво утро, все още не се беше съмнало, от реката се надигаше прохладна мъгла. Конник Карджан беше оседлал Лукан и Рабит, седеше чинно на коня си и гледаше настрана, когато излязохме с Маран.

Целунах я и не исках тази целувка да свърши.

Чудех се дали всичко това не е история — мъж, който целува жена на сбогуване и тръгва на бой, и се чудех защо толкова се обичаме, че се убиваме взаимно.

Отърсих се от тази мисъл и я целунах пак.

Отново видях онова изражение на ранено животинче и извърнах очи.

Отидох при Лукан и го яхнах.

Маран ме гледаше с отчаяние, стиснала ръце.

Цъкнах на Лукан и той тръгна, Карджан пое след мен. Когато излязохме от портата, се обърнах и я погледнах — стоеше, без да помръдва, докато не я скри бялата речна мъгла.

А войната протегна костеливата си ръка и ме пое.

23.

Разгром при река Имру

Генерал Търбъри беше реквизирал всички налични съдове, за да ни извозят до Цикогнара, при началото на делтата на река Латейн. Там армията трябваше да се събере и да тръгне в поход на изток към границата с Кальо.

Не видях Тенедос — беше на флагманския кораб с генерала, но по-късно ми разказа как се ядосвал, че се придвижваме ужасно бавно.

Не ми остана време да забележа, защото Пиконосците се превозваха на осем огромни баржи за добитък и непрекъснато сновях между тях с моя нов адютант легат Биканер в една лодка, карана от някакъв навъсен селяк, чиито най-учтиви изрази караха и най-сквернословната старша пика да замълчи почтително.

Но след като дебаркирахме в Цикогнара, дори и аз разбрах, че напредваме със скоростта на костенурка. Цели три седмици не ставаше нищо, освен нескончаеми щабни заседания как ще се движим, в какъв ред, кой полк и дивизион къде се числи и прочие, и колкото повече части се изсипваха в града, толкова по-объркани ставаха нещата.