Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 260

Също така беше смайващо изрична в подробностите какво иска да правя с нея, щом се върна, и къде — в леглото, прави, в банята. Яздех с непрекъснато издут брич и се чудех дали ще намеря някой подходящ храст, където да си оставя срама, преди да свърши кампанията.

На втория ден от похода, докато в далечината все още се виждаха не много високите сгради на Цикогнара, видях един млад и явно богат легат да се бръсне. Разполагаше с лична шатра, изящна сгъваема масичка, бюро, столове, личен готвач със собствена походна печка, който му правеше закуската отстрани, двама слуги, които се суетяха около него, и платнена баня на всичко отгоре. Когато привърши с бръсненето, от банята излезе доста привлекателна млада жена, облечена в копринена роба.

Не само той си беше взел любовница или жена — един генерал водеше цели три. Тъй като изглеждаше по-стар дори от самия Айрису, никой не можеше да разбере какво прави дори с едната, да не говорим за трите.

Жени и слуги, съпътстващи войската, фургони с продоволствие, коли на лавкаджии, волове за клане — приличахме по-скоро на преселници, отколкото на бойна сила.

Намерих си нов начин да запълвам свободното си време, докато конете ни се тътреха мудно през хълмистата околност. Двамата с капитан Петри се върнахме към старото си забавление — да съставяме и разполагаме войската, която бихме искали да предвождаме или с която бихме могли да се сражаваме. Дори започнах да си водя дневник със схемите, които смятахме, че са особено ценни. Доста странен начин за губене на време от един домин и един капитан — това занимание бе подходящо по-скоро за новоповишени легати. Но да не забравяме, че бях само на двайсет и три, а Петри — с една година по-голям от мен, тъй че глупостите ни бяха донякъде разбираеми. Но предвид случилото се три седмици по-късно се оказа, че съвсем не са били глупости.

Седмица след като тръгнахме от Цикогнара, докато една вечер вдигахме лагера, се натъкнах на Тенедос и го попитах как вървят нещата според него. Той първо се огледа да се увери, че никой няма да ни подслуша, и каза:

— Изобщо не вървят, сам го знаеш. Никой, дори генерал Търбъри, не си дава сметка, че Жаркото време няма да продължи безкрайно, а трябва да минем границата в Кальо и да се оправим с Чардън Шир, преди да започнат мусоните. Но ето, че се шляем като последни пройдохи, спрем се тук цветенце да си откъснем, там — пътечката да огледаме… Дамастес, има ли някой в твоята армия, който знае как се воюва?

— Моята ли армия, сър?

— Извинявам се. Не исках да се получи двусмислица. Току-що излязох от заседание с генерала и изглежда, двамата си говорим на различни езици — въздъхна тежко. — Дано само нещата да тръгнат добре, когато се наложи. А. Между другото, можеш да ме поздравиш. Търбъри ми даде генералски чин.