Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 261

Примигнах.

— Ами, най-сърдечни поздравления, сър. Но… не го ли отхвърлихте преди?

— Това беше преди — отвърна Тенедос. — И беше, защото предпочитах да остана настрана от армията. Но сега не бива. Има си време за гледане и време за скачане и плуване с течението.

Не съм сигурен, че го разбрах, но го поздравих още веднъж, отдадох чест и се върнах при пиконосците.

Казах на Мерша — капитан Петри — за разговора ни. Той издаде звуци, за които вече бях разбрал, че трябва да минават за смях.

— Ясновидецът генерал е напълно прав, според мен. Но не е чак толкова невинен.

— Защо?

— А, не си ли чул? Взел е дамата си.

И така се оказа — на другия ден го видях да язди с Расена. Махнах им с ръка и те ми отвърнаха. Почти съжалих, че не бях взел Маран, но щеше да е скандално. Пък и армия в поход не е най-доброто място за изнежени хора, несвикнали с несгодите, макар че начинът, по който се придвижвахме, приличаше по-скоро на пикник на богати пътешественици, отколкото на поход на сурово войнство.

И тогава дойде вестта, че Чардън Шир е прехвърлил границата и е навлязъл в Дара! Войната беше започнала.

Съгледвачи и магия откриха, че армията му ни очаква на подготвени позиции покрай река Имру, недалече от малкия дарански град Ентото.

Четири дни по-късно ги видяхме.

Бяхме близо до изворите на Имру, тъй че реката не беше особено широка — не повече от трийсет крачки. Течеше на юг-югоизток, за да се влее в Латейн. Движехме се през хълмист, сравнително открит терен, осеян с малки горички — открит терен, идеален за бойни действия.

Армията на Чардън Шир беше заела великолепна позиция, теснина между няколко хълма, през която трябваше да преминем, за да стигнем границата между Кальо и Дара. Пътят, по който вървяхме, стигаше до един брод, а от другата му страна беше разположена главната сила на Чардън Шир. Отвъд реката на запад се извисяваше гъсто обрасла с гори планина, височините Ассаб. По-нататък от брода бяха резервите му, а отвъд тях, на изток, реката се раздвояваше и минаваше през блато.

Заехме бойни позиции и зачакахме да видим какво ще стане. Силите на Чардън Шир преценихме на около петдесет хиляди души, изненадващо близо до точния брой, както се разбра след войната. Поради численото ни превъзходство не предприеха атака, а ни зачакаха.

Изненадах се, че не бяха подготвили до реката съоръжения, освен плитки окопи, след като бяха решили да стоят в отбрана.

Усещах как се усилва пламъкът. Това сражение определено щеше да се реши от кавалерията и щях да съм в първите редици.

В този момент пристигна пощата.

Скъпи, скъпи, скъпи мой,

НАИСТИНА съм бременна. Една ясновидка днес ми го каза. Попитах я какво още може да види за детето, например пола или бъдещето му, но ми отговори, че нищо повече не й идвало.

Но това поне е сигурно, любов моя.

Това надминава и най-щастливите ми мечти. Казах, че желая момче, но и да е момиче, пак ще е прекрасно. Важното е само, че той или тя са твои, наши.

Чудя се в кой момент любовта ни толкова е възрадвала Айрису, че е позволил бъдещото ни дете да напусне Колелото? Дали когато се чукахме на терасата и ти успя да счупиш онази стъклена маса? Или когато…