Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 256

Не мисля, че съм виждал по-щастлив човек. Карджан дори се усмихна и се видя, че и той е понесъл щети в битката — между зъбите му зееха няколко дупки.

Въздъхнах, казах му да си събере багажа и да ми се яви вкъщи.

Същата вечер в трапезарията легат Биканер ми каза, че се разиграло залагане колко дълго Карджан ще си задържи нашивките. Не за първи път беше повишаван, нито беше първият път, в който пресметливо правеше нещо, за да го разжалват.

— Повишат ли го над пика — допълни Биканер, — почва да нервничи.

— Кой спечели баса?

— Един от новите легати. Не бях аз. Парите си ги пропих още първата седмица след повишението. Предполагам, че ви смята за голяма работа, сър.

— Така — каза Маран и ме пусна от устата си. — Сега можем да минем на следващата стъпка — дишаше задъхано почти колкото мен.

— Защо, не можеш ли просто да правиш това, което правеше?

— Защото ще направим нещо ново и защото досега все ти ми показваш. Сега е мой ред.

— Добре. Какво да правя? Преди да съм омекнал де.

— С това нещо можеш да пробиваш дупки в стените — каза тя. Възседна ме, вкара ме в себе си и изохка, щом повдигнах бедрата си и го натиках още по-дълбоко в тялото й.

— Не прави това. Сега седни и кръстосай краката си зад мен. Хвани ме с ръце, за да не падна. Ако почнеш да се смееш, ще те заколя.

Маран ме прегърна с краката си и изправи гръб като мен.

— Сега какво? — попитах. — Какво правим сега?

— Нищо не правим. Прости си седим така… не, не мърдай, по дяволите… и накрая трябва да свършим заедно.

— Какво е това? Пак някоя сексмагия на Амиел?

— Не. Но е от друга нейна книга, която прочетох.

— Сигурна ли си, че си си водила добре записките? Искам да кажа, приятно е, но нищо не се случва. Правила ли си го преди?

— Млъкни. Не е твоя работа. Разбира се, че не съм! С кого да го правя, кучи син такъв? Трябва да се съсредоточиш. Да се представиш, че си само един пенис. Така пише в книгата.

Седяхме в пълна тишина. Постарах се да се подчиня на заповедите й, да изключа от ума си всичко, да почувствам всеки сантиметър от себе си в нея. Честно казано, мислех си, че е глупаво, но се съсредоточих, започнах да усещам главичката на члена си, как докосва отвора на утробата й, вътрешните страни на устните й се загръщаха около мен, усещах как всеки сантиметър се опира в мокрите гънки, усещах топките си, притиснати в устните отвън.

Маран изохка.

— Не мърдай, казах!

— Нищо не правя! Ти мърдаш.

— Не. Не там. Долу — вече стенеше и краката й се притискаха в гърба ми. — О, богове!

Заклевам се, че стоях съвсем неподвижен, но усещах как кръвта ми кипва и светът се стесни само до гърдите й, притиснати в гръдта ми, езика ми в устата й и нажежената и влага, която ме засмукваше вътре, докато и това не изчезна в този странен, внезапен дар на боговете.

Много време изтече, докато успея да се съвзема, отпуснат до нея. Двамата бяхме плувнали в пот и се чувствах безпомощен като новородено коте.

— Можеш да я заемеш тази книга отново, ако искаш. Беше… много интересно.

— Ммм.

Лежахме кротко и тя леко поскубваше редките косми по гърдите ми. Изведнъж попита: