Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 248

Тенедос също започна да се заяжда с мен:

— Дамастес Хубавеца. Е, домин, отново започнахте да трупате слава. Вече всички градски красавици знаят, че притежавате два дълги меча.

Всички самотни жени или търсачки на слава, които ми бяха вадили душата с настойчивите си ухажвания, та поне да получат удоволствието да прекарат един следобед с мен, удвоиха усилията си; намеците и желанията им ставаха все по-открити.

— Но не разбират ли, че съм щастлив с жената, която си имам? Иначе защо беше самият скандал?

— Щом те нямат нищо против да щипнат от чуждото — отвърна Тенедос, — защо ти да не го правиш? Предполагам, че разсъждават точно така. В края на краищата си мъж, нали? Не губим ли всички повечето си време в опити да изчукаме всичко, което мърда?

— Само че аз не съм никиасец, сър.

— Не е толкова лошо да имаш такава репутация — каза замислено Тенедос, макар да бях забелязвах, че поне засега самият той остава верен на Расена.

Но не това беше най-интересното събитие.

Демонът беше не по-голям от палеца ми и приличаше по-скоро на тюлен с тигрови зъби, отколкото на демон. Когато се приближих, ми изсъска.

— Какво е това? — учудих се.

— Полезно малко духче — отвърна Тенедос. — Този път му предстои да стане златотърсач.

— Струва ми се доста непосилна задача за него — казах скептично.

— Той ще потърси само една монета — поясни Тенедос. — С нейна помощ ще намеря останалите. Стига, разбира се, да има нещо там, където се надявам — наведе се над дребното същество и занарежда:

Харарч фелаг мийлаш м’рър.

Демонът изцърка нещо на също толкова непонятен език и се гмурна във водата.

Тенедос ме бе попитал дали мога да отделя час от скъпоценното си време, за да видя нещо, което може да ми се стори интересно, и ме бе поканил да се срещнем на пристанището при доскорошното скривалище на товиетите.

Дървеният капак още зееше отворен и под него се виждаше мазната тъмна вода, запълнила тунела до средата, когато Так разтърси земята.

Когато пристигнах, демонът вече бе призован и пуснат извън малката си пентаграма. До нея бе начертана друга фигура, осмоъгълна звезда, голяма почти колкото товарен фургон, изпълнена с кръгове с различна големина и непонятни символи. До нея стоеше отворен сандък с джунджуриите на Тенедос, а недалече от кея до голям фургон с впряг от осем вола чакаше отделение войници.

Попитах какво по дяволите става и Тенедос обясни:

— Напоследък разсъждавам над нашите малки парични затруднения, приятелю. Въпреки че се срещаме със знатни особи и че дамите ни са доста богати, никой от нас няма дори гърне, в което да се изпикае, и прозорец, през който да го излее.

За мен това определено беше вярно, но се съмнявах, че Тенедос е чак толкова беден.

— Предлагам да поправим този недостатък. Поне така се надявам. А сега наблюдавай логиката ми, ако обичаш. Товиетите бяха… таен орден, нали?