Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 249

— Очевидно.

— Чувал ли си някога за таен орден, който да не притежава огромни богатства?

— Не… Но също така никога не съм виждал богатствата на някой орден. Разбира се, единствената такава група, с която съм си имал работа, бяха удушвачите, тъй че не мога да обобщавам. Но не се ли приказва за всеки с потайно поведение, че е богат? Спомням си един стар отшелник, който живееше в хълмовете до един от имотите на баща ми. Всички знаеха, че е несметно богат, но когато умря, намериха само едно парче коприна, две медни монети и една лъжица.

— Да, но ние знаем, че товиетите трупат иманета — възрази Тенедос. — Знаем, че насъскват хората си да ограбват жертвите, и сме виждали купчини съкровища в Кайт, нали? Е, у никиаските удушвачи не се намериха такива съкровища и реших да отделя няколко часа и да проявя алчния си меркантилен егоизъм.

Осъзнах, че си бърборим, без да откъсваме очи от мътната вода, в която беше изчезнал демонът.

— Предлагам да си разделим намереното, Дамастес, тъй като ти пръв откри това леговище.

Бях стъписан и по усмивката на Тенедос разбрах, че е очаквал точно тази реакция.

— Ъъъ… благодаря ви, сър. Но вие не ми дължите нищо.

— Дължа ви това, което сам реша, че ви дължа, сър. И между другото, това не е отплащане на въпросния дълг, а по-скоро решение да направим живота и на двама ни малко по-лесен.

Изломотих още няколко благодарности, след което изтърсих:

— Всъщност Кутулу намери входа. След като сте толкова щедър, не трябва ли да включим и него в тази алчна подялба на златото, което засега си остава невидимо? Сигурен съм, че той с радост би приел половината от вероятно несъществуващата ми половина.

— Попитах го — каза Тенедос, станал изведнъж сериозен. — Отвърна ми, че не му трябват пари. Боя се, че разбирам какво иска, и това е нещо, което никой, дори аз не бих могъл да му дам. Аха… ето го и моето духче.

Малкото чудовище се показа на повърхността, стиснало в челюстите си златна монета!

— Хайде, хайде, приятелче — подкани го Тенедос и духът изскочи от водата и кацна на талпите. Тенедос му каза нещо на странния език и демонът му отговори.

— Браво, много добре. Значи долу има много, много повече, а? — каза чародеят. — Е, вече съм ти длъжник и можеш да си поискаш отплатата по всяко време — каза още нещо на демонския език и създанието изприпка в пентаграмата, обърна се, завъртя се толкова бързо, че очите ме заболяха, и пентаграмата се опразни.

Тенедос въртеше монетата между пръстите си.

— Интересно. Не е нуманцийска монета, или поне не съм виждал такава досега. Виж как изведнъж ми олекна на съвестта. Притеснявах се, че трябва да проявим доблест и да възмездим всички наследници на удушените жертви. Чак си представям прокламацията: „Моля всички притежатели на една определена златна монета да се подредят на опашка пред двореца на Властта на Десетимата.“ Това злато може би изобщо не е от жертвите на Никиас, а част от цялата плячка, трупана от товиетите. Съмнявам се, че ще го разберем някога, а и честно казано, не мисля да се задълбочавам в проучванията.