Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 246

Маран беше сама. Жената се поклони и напусна. Прииска ми се да я прегърна, но нещо в стойката й ми подсказа, че не бива.

— Ела — подкани ме тя. — Погледни долу.

Зяпнах надолу към колите, натоварени тежко с книги, маси, гардероби и други мебели. Коларите мъкнеха вещи и ги товареха по впряговете под указанията на един мъж. Отне ми малко време, тъй като го бях виждал само веднъж, но накрая познах съпруга й, конт Ернад Лаведан.

— Върна се преди четири дни и се опита да влезе. Наредих на слугите си да го изгонят и му заявих да дойде днес да си прибере нещата, иначе ще ги струпам в двора и ще ги подпаля. Сега товарят последните.

Видях, че Лаведан държи малка кутия, и си спомних за корабния модел, с който толкова се гордееше. Подаде го на един от коларите и той грижливо го постави на пода на колата. Другите колари се качиха по фургоните и най-сетне чух плющенето на камшици. Фургоните се заизнизваха по улицата.

Конт Лаведан отиде при коня си, спря и погледна към къщата. Гледа дълго и си помислих, че може да ме види. Смешното беше, че потреперих, въпреки че не изпитвах страх от него. Сигурно беше защото все още чувствах, че обичам неговата жена и че съм натрапник в чужд дом. После той яхна коня си и си тръгна, без да се обръща.

Маран продължаваше да гледа след него, докато той не зави зад ъгъла и не се скри от погледите ни.

— Вече живея сама — въздъхна тя. Не можех да видя лицето й, но знаех, че е с онова странно изражение на кутре, очакващо да бъде наказано.

Помълчах, след което казах предпазливо:

— Не си длъжна… освен ако не го желаеш.

Тя се обърна към мен.

— Дамастес, сигурен ли си в това, което каза? Ако се преместиш тук, всички ще разберат, че ти си причината за срама на съпруга ми. Той знае, че имам любовна връзка — каза ми го, — но не мисля, че знае с кого. Лаведан са влиятелна фамилия и знам, че ще тръгне да ти отмъщава по всякакъв възможен начин, ще се опита да унищожи и теб, и кариерата ти.

Можех да й отговоря разумно, да кажа, че вече съм стигнал до много по-голям чин, отколкото изобщо съм мечтал, и съм предоволен. Можех да й кажа, че след похвалите, с които ме обсипваше тълпата, се съмнявам, че контът, който бе избягал като последен страхливец по време на кризата, би могъл да представлява заплаха за мен. Дори след време най-лошото, което можеше да ми направи, бе да ме понижат до предишния капитански чин и да ме върнат в някой от граничните гарнизони — постоянната ми мечта. Можех да отговоря логично, но вместо това отвърнах:

— Казано по войнишки, ебал съм го в гъза — и него, и коня му.

По устните й пробяга лека усмивка и изчезна.

— Можеш да си създадеш нов, по-опасен враг — продължи тя. — Не знам как семейството ми ще погледне на всичко това — след като се върнах, изпратих в Иригон дълго писмо, без да споменавам теб, разбира се. Не знам дали са го получили и се каня да напиша още едно, тъй като нямам отговор. Сигурна съм, че според тях името Аграмонте е опозорено от поведението ми, и е напълно възможно да се опитат да отмъстят на прелъстителя, който ме е унизил. Готов ли си за това? Длъжна съм да напомня, че Аграмонте са много по-силни, отколкото Лаведан изобщо могат да мечтаят.