Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 250

— Сега ще видим какво ще стане — сложи монетата в центъра на звездата и замърмори: — Лазаркиня за късмет… нар — за благоденствие… бадем за благословията на боговете… и двете неизменни билки, детелина и босилек.

Извади няколко шишенца от сандъка си и поръси от билките в четирите мангала, които беше подредил около звездата. Запали ги и ароматните пушеци изпълниха въздуха. Забелязах, не за първи път, че щипките прашец, използвани в магическия ритуал, не би трябвало да ухаят толкова силно, но винаги ставаше така. Все едно че бях попаднал в горичка от нарове, с бадемови дървета наоколо и с босилек под краката ми.

— Това заклинание ще е много интересно — каза Тенедос и заприпява:

Съберете се, приятели. Брат до брат застанете. Едно сте със слънцето. Вдигнете се. Не се бавете. Тъмна е гробницата. Влажна е гробницата. Брат до брат застанете. Както аз ви докоснах, така вие ме докоснете. Вдигнете се. Не чакайте. Слънцето иска да ви погали.

Няколко мига не се случи нищо.

— Ако вярвах, че е възможно мъртвите да възкръсват — отбеляза Тенедос, — щях да се притесня, че това заклинание не действа върху желаната материя. Все пак оставихме долу няколко трупа, когато се измъкнахме толкова припряно, и подозирам, че те обичат да гушкат всякакви богатства. Никак не би ми харесало да видя точно тях да ми се дотътрят от тинята долу. Но изглежда, че моят дух или се е объркал, или е непослушен, след като нищо не…

Явно беше прибързал с приказките си, защото въздухът над пентаграмата изведнъж засия и златото се заизсипва от небитието. Имаше скъпоценни камъни, златни кюлчета, жълтици и статуетки. Купчината растеше и растеше, докато не стана висока почти човешки бой. Чух изненаданите викове на войниците.

Тенедос се поглади замислено по брадичката.

— Изглежда, скъпи Дамастес, че макар да сме завързани за едно Колело колкото живот ни е отреден, току-що се освободихме от друго, Колелото на грижата за ежедневния ни хляб — ухили се и за миг зърнах в очите му блясъка на момчето с името Лайш, преди да реши да си навлече пищния халат на чародей. — Ние сме богати!

И така си беше.

По-късно Тенедос ме предаде в много отношения, но все пак помня този ден. Можеше да си призове златото и да си го задържи за себе си, а аз нямаше и да си помисля, че е длъжен да направи друго.

Но той сам реши да го поделим и това отново ми напомни, че ясновидецът е най-сложният човек, даряван някога с живот от Айрису.

Нищо сравнимо с трибунала не се беше случвало в Никиас, най-малкото — не и в писаната история. За първи път на простолюдието бе предложена възможността да види как говорят и мислят управниците и как се взимат решенията.

Тенедос водеше процеса, все едно че той беше съдията, а не Барту или Властта на Десетимата. С помощта на тайната полиция на Кутулу изкарваше свидетел след свидетел и свидетелите описваха как товиетите бавно са прониквали в Никиас, как се промъквали във всяко съсловие също толкова ловко, колкото техните удушвачи плъзгали жълтото копринено въже около вратовете на жертвите си, как педантично подготвяли въстанието.