Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 247

Вместо да отговоря, я хванах за ръката и я отведох в другия край на стаята, на края на дебелия килим. Очите ми не се откъсваха от нейните, докато пръстите ми я разсъбличаха, много бавно. Смъкнах и своите дрехи. Целунах я нежно по устните, после се наведох и зацелувах гърдите й. Учестеният й дъх загъделичка врата ми.

Положих я нежно върху килима, коленичих над нея и тя повдигна коленете си и ги разтвори. Целунах клитора й и езикът ми пробяга навътре. Тя потръпна и ръцете й погалиха дългата ми коса, изсипала се върху бедрата й. Продължих нагоре и членът ми бавно се плъзна в нея, сякаш по своя воля. Задвижихме се бавно, и двамата с отворени очи, вълната леко ни надигаше, докато не се разби и не усетих пулсиращата й влага около мен.

— Мисля — промълви тя, след като дъхът ни се успокои, — че това е отговор. Нали?

Беше повече от отговор. Беше начало на договор.

Лежахме отпуснати един до друг.

— Поръчала съм за утре мебелисти и бояджии — каза тя. — Когато приключат, от него няма да останат никакви следи. Искаш ли да предложиш нещо за преобзавеждането?

— Как? Това е твоята къща, не е моя.

— Ако живееш тук, ще е наша, мили.

Целунах я.

— Е, добре. Имам само една молба. Трябва да имаме само една спалня. Нека да е тази, ако искаш. Тук, където танцувахме. Обичам слънцето да гали телата ни.

— Точно на това се надявах — прошепна тя. — Така и не разбрах защо никога не искаше да спи с мен. Да ме прегръща. Не разбрах това и… и някои други неща — потръпна леко и смени темата. — А неговият кабинет? Какво искаш да направя от него?

— Все ми е едно. Направи го детска.

Очите й се разшириха от изненада, после тя се изкикоти:

— Е, сър, наистина сте много припрян.

— Нима? — промърморих и членът ми изведнъж отново се вкочани. Забих й го силно, дълбоко, а тя простена и дланите й се притиснаха в гърба ми. Вдигнах коленете й до гърдите си, отпуснах се тежко върху нея, ръцете ми стиснаха дупето й, блъскахме се един в друг и виковете ни се сляха в последния миг.

Уличните издания можеше да са „некомпетентни“ в отразяването на истинските събития в Нуманция, освен под диктовката на Властта на Десетимата, но бяха много вещи в скандалните неща.

Тъкмо бях преместил Лукан, Рабит и малкото си лични вещи в къщата на Маран… нашата къща, както си напомнях непрекъснато и безуспешно, след като всъщност бях най-бедният и най-младият от всички домини в Нуманция, а в същото време — обитател на голямо имение, което не е мое, и връзката ни беше шумно огласена из целия град. Всички вече ме знаеха като „Дамастес Хубавеца“, „Дамастес Прелъстителя и крадеца на невинни съпруги“, „Дамастес Рогослагача на богаташите“.

Чувах хихикане в големия офицерски павилион на Пиконосците, приспособен за столова, и естествено не можех нито да го приема, нито да се противопоставя. Не знаех кой е проговорил — вероятно някой от по-любопитните Шлемове, или по-скоро някой слуга, пожелал да добави малко сребърници към заплатата си. Не тръгнах да търся негодника — в края на краищата всички жадуват за скандал и ако не беше изтекло от устата на един, щеше да е от друг.