Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 241

Също така беше разработил план как да стигнем незабелязано до брега. Оказа се малко сложен и включваше отвличащи действия на войниците, блокирали пристанището от останалата част на града, та получилата се суматоха да прикрие групата ни, докато се промъква през фронтовата линия.

— Помолихте ли вече армията за отвличането?

— Да. Ще бъде Десети хусарски и дадох на домина дубликат на това — вдигна ръка и ми показа една много грозна месингова гривна. — Когато я потъркам, ще усети ощипване от своята и ще разбере, че е време да започне. Ще се придвижим от фронта на Хумаянски пехотен.

— Мисля, че имам по-добра идея… макар че идеята ви за отвличаща маневра е добра.

— Казвай — подкани ме Тенедос, малко ледено. — Все още се уча в тактиката.

— Сър, струва ми се, че сте пропуснали по-лесния път.

— И той е?

Посочих и той се наруга сам.

— Ама разбира се! Сам трябваше да се сетя. Ще пратя куриер да предаде на Хумаянски пехотен да не ни чакат.

Бях посочил река Латейн, блеснала под залязващото слънце, и вече бях осигурил пет плоскодънни лодки. Натоварихме се в тях, отвързахме въжетата и се оставихме течението да ни понесе към вражеското ядро. Всички се бяхме облекли в тъмно, камите бяха на коланите ни и носехме малки торби с другите инструменти, необходими за удара ни.

Имаше достатъчно светлина, тъй че изобщо не се съмнявахме в посоката си. Бях наредил на хората да залегнат в лодките. Когато наближихме щаба на товиетите, прошепнах на Тенедос да си потърка гривната. След няколко мига чух вдигналата се врява, щом хусарите започнаха отвличащата атака, загребахме към един от паянтовите кейове и привързахме лодките.

Слязохме безшумно на брега. Складовете наоколо бяха почернели от пожарите и усетих вонята на изгорели разлагащи се трупове.

Товиетите можеше да са глупави, че не бяха изоставили бърлогата си, но този път поне бяха поставили човешка охрана. Бяха трима и почти изпитах съчувствие към тези нещастни глупаци. Единият дори си подсвиркваше от скука, другият крачеше ритмично напред-назад, а третият стоеше до самата вода и гледаше втренчено към другия бряг.

Пипнах няколко ръкава — Йонджи… Карджан… Свалбард — и тримата тръгнаха напред, с извадени ножове. Чух само едно тихо цопване, когато пуснаха във водата третия пазач. Труповете на другите двама бяха довлечени до купчината полуизгоряло дърво и моите трима убийци отново се озоваха до мен.

Намерихме капака. Тенедос вдигна ръка да изчакаме, пипна се по слепоочията, докосна с пръсти дървото и кимна. Можех да продължа. Не беше усетил магически аларми. Зашарих с камата, намерих жлеба, натиснах и капакът безшумно се повдигна.

Все още не можех да повярвам, че не е капан, но след като изчакахме няколко секунди и не стана нищо, понечих да сляза по рампата. Тенедос обаче ме спря и поклати глава. Подаде ми сандъчето си и заслиза пръв. В първия миг си помислих, че е чисто перчене, но после се сетих, като го видях как внимателно стъпва, с изпънати напред ръце като пияница, мъчещ се да задържи света наоколо си стабилен, докато върви, че има право да поведе — беше единственият, който можеше да спре с контразаклинание очакващата ни магия.