Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 243

Реших, че Тенедос трябва да е щастлив, но той се заозърта тревожно.

— Да бързаме. Усещам нещо. Нещо идва насам.

Не беше нужно да ни подканя — само след секунди заизнасяхме вързаните мъже и жени, а ранените ни получиха помощ да се измъкнат през тунела.

А после земята изтътна и се разтърси, както предния път, и се заозъртах дали няма пак да видя онази ужасна къртица-чудовище. Нищо не видях, но подът се затресе още по-силно, тухлените стени застенаха и чух бликналата вода от дъното на тунела — реката бе започнала да се влива в него.

Продължихме по рампата на бегом, пороят ревеше само на няколко крачки зад нас, изхвърчахме навън в нощта, а зад нас вече нямаше и следа от пиратската бърлога — имаше само черно кипнало езеро.

Земята продължаваше да се тресе, дървеният кей заскърца, готов всеки момент да се разпадне.

Погледнах надолу по реката, към морето — и видях Так!

Не знам къде се беше крил — под водата, в някой склад или дупка, или може би някъде там имаше врата към неговия свят.

Приближаваше се, протегнал към нас ноктестите си ръце, готов да мачка и разкъсва като в моя кошмар, и чух отново онова непоносимо стържене на метал и пронизителния вой като в товиетската пещера в Пограничните земи.

Този път не беше окъпан в светлина и слънчеви цветове, а бе обгърнат в мрак и лунна светлина. Привличаше цялата светлина на звездите и лунния сърп и отпращаше смъртно бледи лъчи над водата и сградите, докато газеше към нас. Чух викове на ужас — и на безмерна радост, когато пленените мъже и жени видяха своя бог и унищожител.

Неколцина от бойците ми, които не бяха идвали с нас в пещерата и не бяха виждали Так досега, се поколебаха, готови да се разбягат.

— Стой на място! — изревах и викът ми ги върна в оковите на дисциплината. Те смъкнаха пленниците ни на земята и се приготвиха за бой, насочили ножовете си срещу чудовището.

Тенедос бързо отвори сандъчето. Късчетата отразена светлина разкриха стъклените парчета, задържани незнайно как в чертите на кръга и триъгълника.

Тенедос взе две късчета, изправи се и протегна ръце към Так, който беше вече на по-малко от сто разкрача и пищеше пронизително. Чародеят запя монотонно и гласът му закънтя над реката, по-силен и от демонската песен на смъртта:

Малки гласчета, малки чарове, прекършена магия, разбити вълшебства. Вие сте ехо, ехо на друг, а той отразява гласа на друг. Елате сега. Съберете се. Докоснете брата си. Почувствайте брата си. Едно сте. Мои сте. Аз ви държа. Аз ви отпращам. Мои сте. Аз съм баща ви. Покорете се. Ахела Махела Лехандър. Държа ви. Повелявам ви. Пращам ви. Търсете целта си. Търсете врага си. Намерете го, както ви учиха. Ударете сега. Удряйте здраво. Удряйте всички. Като един.

Не зная как да обясня какво видях, но от сандъчето нещо се надигна. След време разбрах какво е било заклинанието — всяко от онези късчета стъкло бе резултат от разбито заклинание и всичките тези заклинания бяха съчетани от Тенедос като символи, които да сътворят невъобразимо мощна магия, онази, която беше разбила мраморната статуя при изпитанието.