Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 240

— Не мога да го повярвам, сър — отвърнах. — Това е съвсем глупаво. Скривалището беше разкрито. Не би ли трябвало да си намерят друго?

— Съгласен съм, че не проявяват особена интелигентност, поне от наша гледна точка. Може би си мислят, че Так е убил натрапниците или че нахлулият е бил само моят анимункулус, под магическа команда. Също така възможно е да са толкова арогантни заради слабостите ни, колкото Властта на Десетимата към тях, преди да избухнат убийствата. Все едно, искам да събереш щурмови отряд от дивизиона си. Може би някои от онези юнаци, които бяха с нас при оттеглянето ни от Саяна, ще пожелаят да добавят малко приключение в живота си. Не повече от двайсет души. И да, лично ще придружа щурма, което е абсолютно необходимо, а не е авантюризъм, домин. Сега ще ти покажа защо.

Взе една кутия и я отвори. Вътре имаше парчета натрошено стъкло като онова, което бях видял преди няколко нощи.

— Помниш ли колко бях ядосан, докато се мъчех да накарам онези идиоти от Братството на тружениците да се потрудят заедно и да съставят едно Велико заклинание? Е, времето ми се изчерпи, макар все още да съм убеден, че това е възможно. Вместо това се снабдих със стъклени бутилки, издухани от една вана с разтопено стъкло, и ги раздадох по една на всеки член от братството. Накарах всеки от тях да направи едно-единствено, еднакво заклинание. След това събрах бутилките, счупих ги и взех по едно парче от всяка, което е резултатът от заклинанието. Законът за свързването вече действаше, така че направих друго заклинание, прилагащо Закона за въздействието, и отгоре на всичко това хвърлих трето.

— И какъв е резултатът?

— Дамастес, караш ме малко да се срамувам от теб. Няма да ти кажа, и не от някакво желание да съм загадъчен, а от лично разочарование, че още не си го свързал с доказателството, видяно от собствените ти очи. Ако не се досетиш до утре вечер, навярно ще можеш да го видиш, когато се хвърли наистина.

Имах един последен въпрос:

— А Кутулу? Той ще дойде ли с нас?

— За какво ми е? — отвърна Тенедос. — Неговата работа ще започне след нападението. Дотогава не бива да излагаме възможностите му на риск. Отивай сега да си подготвиш бойците. Трябва да приготвя още няколко заклинания — просто за всеки случай.

Естествено доброволците се оказаха много повече от двайсет — два пъти повече бяха само от ескадрон Гепард, вече оздравели от раните и болестите, получени при оттеглянето от Кайт, и върнали се в дивизиона.

Всеки офицер на Пиконосците пожела да се включи и се боя, че отрядът малко понатежа с високи чинове, след като взех капитан Йонджи й легат Биканер. Капитан Петри ме погледна мрачно, когато му отказах, но исках с Пиконосците да остане невредим поне един офицер, когото познавам.

Привечер целунах Маран за довиждане и се качих при ясновидеца Тенедос. Този път одобрих облеклото му: тъмна плътна туника и панталони, къса патрулна пелерина и ботуши с кончови до средата на прасците. На колана си бе вързал кожена кесия с магическите си принадлежности. Също като на останалите, основното му оръжие беше кама. Освен това носеше малко дървено сандъче. Допуснах, че в него са съставките на специалното заклинание, с което толкова се гордееше.