Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 242

Спря се два пъти, всеки път извади от кесийката си нещо и прошепна заклинание. Първия път не видях нищо, но втория път за миг мракът засия тъмночервен, а може и да е било илюзия.

Господарите на товиетите този път се бяха постарали да се пазят по-добре.

Тръгнахме по тунела, после видяхме светлина и чухме гласове. Този път нямаше пост. Явно товиетите бяха решили, че на магията може да се разчита повече за охрана, отколкото на стоманата. Тенедос взе сандъчето, а аз изпълзях няколко стъпки напред и надникнах в залата.

Преброих седемнайсет мъже и жени. Бяха се събрали около маса с пясък, на която бяха моделирали пристанищната зона, говореха си тихо и сочеха разни участъци — явно обсъждаха последния си щурм, напълно погълнати от работата си. Навсякъде по стените висяха карти. Ако бяха само мъже, в униформи и не толкова размъкнати, щеше да прилича съвсем на заседание на военен щаб.

Изпълзях обратно при хората си и вдигнах палец. Всичко беше както трябва. Мъжете извадиха оръжията си. Всеки държеше нож в едната си ръка и платнена торба с пясък в другата. Щяхме да убиваме, ако потрябва, но се надявахме да не се наложи — труповете щяха да са безполезни.

Допълзяхме всички до края на тунела. Мъжете ме гледаха. Един дъх… втори… трети… ръката ми се спусна надолу и нахлухме в залата!

Чуха се два-три писъка и торбите се размахаха. Само неколцина от товиетите успяха да извадят оръжия и бяха или посечени, или съборени. Две от жените затичаха към изхода, но точно хвърлените торби ги свалиха.

Видях само един паднал от нашите, в безсъзнание или мъртъв; друг беше пострадал леко — беше коленичил и се мъчеше да си поеме дъх след случайно улучилия го ритник. Още няколко души бяха получили дребни рани, на бързо ги превързаха.

Около нас се търкаляха телата на седемнадесетте товиетски водачи — мъртви, зашеметени или ранени. Успехът ни беше смайващ — нямаше викове и врява. Но все пак бяхме вдигнали шум и късметът ни едва ли щеше да се задържи дълго.

Мъжете вече вадеха въжета от торбите си, връзваха ръцете и краката и запушваха устата на дванайсетимата товиети, за които смятахме, че ще оживеят. От другите двама бяха издъхнали, а последните трима едва ли щяха да оцелеят. Точно така бе наредил Тенедос: убивате само ако се наложи. Трябваха ни колкото може повече, способни да говорят.

Дотук рейдът беше изключително успешен, още повече че един от просналите се мъже простена, върнал се към живота, и се надигна. Лично аз не бях толкова доволен — бях се надявал, че ще заваря калиеца Мейлбранч между товиетите, но го нямаше. Но после видях дебелия брадат мъж, водача на Никиаската секта, легнал овързан на пода, а до него маркиза Фенелон: гледаше ни с очи, пълни с омраза.