Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 239

Потръпнах и легнах. Маран ме погледна в очите.

— Искаш ли да се любим?

— Не. Не мисля, че ще мога.

Тя духна светилника и прошепна в тишината:

— Искаш ли да те прегърна?

— Повече от всичко.

Прегърна ме и отпусна глава на рамото ми. Погалих гладкото й лице. След малко тя въздъхна леко и заспа. Лежах буден още дълго, загледан в тъмното.

Товиетите бяха прекършени. Всички квартали бяха усмирени, въпреки че, разбира се, никой с капка разум в главата не излизаше нощем, пък и денем хората ходеха на групи от поне десетина души.

Товиетите бяха прекършени, но не унищожени, затова армията и стражата започнаха наказателните патрули.

Капаните изщракваха, щом войнишкият взвод, подкрепен от отряд стражи, се спреше на някой адрес, обикновено на разсъмване. Старшият на стражата извикваше имената от списъка си и започваха да излизат сънени мъже и жени.

Това бяха известни товиети, от дългите списъци, събрани от Кутулу и неговите помощници.

На вратовете им се връзваше жълто копринено въже и смъртната присъда се прочиташе. Кутулу и стражите му разполагаха с купища формуляри, всички подпечатани от Властта на Десетимата. Необходимо беше само да се попълни поредното име, да се преметне въже на някой уличен стълб и присъдата се привеждаше в изпълнение.

Приличаше на разчесване на кон. Армията в началото беше грубото чесало, а сега по-финият гребен метеше столицата.

Умираха не само бедняци. Видях едно познато лице, колкото и да беше почерняло. Конт Комроф, онзи, който бе отхвърлил титлата си и бе решил, че всички трябва да живеят в бедност и на извара, явно беше намерил по-динамична философия, след като жълтото копринено въже бе стегнало шията му.

Никиас, макар и в руини, се възстановяваше. Само пристанищната зона все още оставаше опасна. Не можехме да пратим в онези катакомби дори части в пълен боен състав, без да понесем тежки загуби. Но знаехме — както и те, — че краят е само на няколко дни разстояние.

Един следобед Тенедос ме повика в кулата и каза:

— Утре вечер ще приключим с този кошмар. Агентите на Кутулу са открили, че последните елементи на товиетите, техните водачи и най-големите фанатици, се готвят да окажат последна съпротива, да свалят колкото може повече войници, когато нападнем пристанището. Сигурно си въобразяват, че такова кърваво жертвоприношение ще съживи Так.

— А защо все още не се е появил? Избиването на последователите му едва ли го радва.

— Защо да го интересува? Той е демон, едва ли е способен да разсъждава, поне така, както ние го разбираме. Бих допуснал, че смъртта, всякоя смърт, дори да е на собствените му хора, му дава ядене и пиене. Съмнявам се да чувства някаква лична заплаха, докато и последният му следовник не срещне съдбата си. Възможно е да е напуснал града и да се е върнал в Пограничните земи, или на други места, където го боготворят. Не че смятам да рискувам. Направих няколко предпазливи заклинания и открих, че товиетите все още използват за свой щаб онази бърлога, дето я открихте двамата с Кутулу.