Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 238

Все още бях толкова потиснат от гледката с мъртвото дете, че не чувствах нито похот, нито страст. Разказах на Маран за случилото се и тя се ужаси също като мен. След малко промълви:

— Не знам какво да ти кажа, обич моя. Мога ли да направя нещо?

— Не знам дали изобщо може да се направи нещо — отвърнах искрено. — Чувствам се все едно, че са ме хвърлили в някаква мръсна локва и колкото повече се опитвам да се измъкна, толкова повече затъвам.

Станах, отидох до прозореца и се загледах към града. Маран дойде при мен.

— Може да прозвучи глупаво — промълви тя. — Но помниш ли как изглеждаше миналата седмица? Виждахме само пожари и мрак. Виж сега.

Отдалече и в тъмното, градът наистина като че ли се връщаше към нормалното. По хълмовете, където живееха богатите, вече тук-там примигваха светлини — по-смелите от знатното съсловие бяха намерили кураж да се върнат по домовете си. Газта по булевардите около двореца също беше запалена и всичко изглеждаше почти като преди, въпреки че имаше твърде много петна от непрогледен мрак и развалини.

— Хайде, мили Дамастес — промълви тя. — Никакъв отговор не знам, ти също. Но имаме един друг и можем да поспим, и може би утре ще е по-леко.

Беше права. Взех я в обятията си и нежно я погалих по меката коса.

От горния етаж, в покоите на Тенедос, чух гръм и трясък. Измъкнах меча от ножницата, изхвърчах през вратата и нагоре по стълбите. Кучите синове бяха успели да се доберат до ясновидеца!

Заблъсках с юмрук по вратата и Тенедос я отвори.

— Добре ли сте?

— Да. Всичко е наред — погледна над рамото ми, обърнах се и видях други мъже, напиращи по стълбището с извадени оръжия. — Провалих един свой експеримент — обясни той. — Няма защо да се тревожите. Моите извинения.

Последва сумтене и смях, след като спасителите се огледаха — изхвърчали кой по долна риза, кой по гащи, кой с един ботуш, след което се изнизаха по стаите си. Аз обаче се задържах и надникнах през вратата. В работната му стая цареше пълна бъркотия, парчета мрамор се бяха пръснали навсякъде по пода.

— Велики богове! — възкликнах. — Какво стана?

— Изпробвах едно заклинание, което всъщност не се обърка, както им казах, а тъкмо обратното. Слава на Сайонджи, че дадох на Расена силна доза приспивателно.

На една кръгла маса имаше изрязан издължен триъгълник с изписани около него символи. В центъра на триъгълника имаше кръг, а в него — нещо, което в първия миг помислих за купчинка скъпоценни камъни. Погледнах по-внимателно и видях, че примигващите отражения от огъня в камината идват от най-обикновени парченца счупено стъкло.

— Какво е това?

— Това е, или по-точно мисля, че е точно каквото търсех.

— Което означава?

— Което означава, че се позовавам на привилегията на магьосника да е загадъчен и че ще ти кажа повече, когато сам реша… или когато заклинанието бъде приложено. Надявам се да стане след не повече от ден-два. Благодаря ти за бързата реакция, Дамастес. А сега — лека нощ.

Свих рамене и си тръгнах. Щом Тенедос бе решил да не ми казва, нищо не можех да направя, за да измъкна и дума от него. Казах на Маран за случилото се, докато се събличах. После гледката с онова момче, лежащо мъртво на улицата, се върна отново в ума ми.