Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 237

Но не загиваха само цивилни. Малки, отчаяни групи мъже извършваха внезапни атаки и цели отделения падаха с писъци; винаги се намираше по някой безмълвен стрелец, който да пусне поне една стрела. Бяха по един тук, по двама там, но армията кървеше тежко — даваше по над сто жертви на ден.

Това умиротворяване продължаваше ден след ден. Започна да ми призлява от клането, но стисках зъби и продължавах. Ставаха неща поне толкова лоши, ако не и по-лоши, отколкото по време на безредиците. Метежниците поне можеха да се оправдаят с виното или с гнева си. Но ние — не.

Ще ви дам само един пример: яздех с ескадрона на Лъва към нов квартал и минавахме през район, прочистван от Варанската гвардия. Видях как войниците нахлуха в поредната жилищна сграда и писъците почнаха. На горния етаж изтрещя прозорец и видях как някакъв сержант изхвърли нещо долу. Превъртя се във въздуха и тупна на улицата, недалече от мен. Беше момче, не повече от десетгодишно.

Намерих офицера, командващ ротата, и му се развиках побеснял. Той ме изгледа безизразно, изчака ме да свърша и ми отвърна твърдо, все едно че не бях по-старши от него:

— Съжалявам, сър. Но изпълнявам заповедите си — помислих да го посека, но кръвта ми беше омръзнала. Върнах се при Лукан. — Освен това — подвикна той зад гърба ми — не е голяма загуба. От гнидите се пръкват въшки.

Реших случаят да не остане безнаказан, но вместо да се оплача на неговия домин, льо Балафре, отидох при Тенедос.

Заварих го в кулата; наглеждаше шестима души, които мъкнеха голяма поочукана мраморна статуя към покоите му на горния етаж. Дръпнах го настрана, разказах му какво се е случило и заявих, че това не е единствената жестокост, която виждам да се върши от бойците ни. Казах, че някой трябва да озапти армията, преди всички да се превърнем в също толкова побесняла и злочинстваща сган.

— Домин а̀ Симабю — отвърна той, — не изпитвам съчувствие към вас. Може би ви е нужно малко повече желязо в душата. Товиетите и онези, които се биеха с тях, не показваха съчувствие към нас — нито към мъж, нито към жена или дете. Обявиха ни пълна война. Ние се бием по техните правила и вече е твърде късно да ги променим. Един десетгодишен е достатъчно голям, за да изнесе някое паве на покрива и да счупи с него един войнишки череп. И двамата сме виждали как става това, виждали сме и още по-малки момчета и момичета с окървавени ръце. Можем да намерим хора, които да оплачат невинните, след като изловим и последния виновен.

— Ние сме в състояние на война — приключи той. — Вие и останалите в армията получихте законни заповеди от владетелите на Нуманция. Сега просто ги изпълнете, сър.

Същата вечер пиконосците бяха върнати в отбранителния кръг и получиха цяла нощ почивка и възможност да почистят дрехите и снаряжението си. Използвах това време, за да се видя с Маран.