Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 236

— Вслушвайте се в съветите им, господа, защото информацията им е точна. Ще ви придружават и други стражи, които вече са получили задачите си — замълча за миг. — Желая ви всичко най-добро. Този път ще воюваме за Нуманция и за нейното бъдеще.

Забелязах как няколко старши офицери се спогледаха и не беше трудно да отгатна по физиономиите им какво си мислят — това не беше някакъв досаден щабен педант, отдалечен от суровите реалности на войната. Може би ясновидец Тенедос наистина заслужаваше уважението на армейското командване.

След няколко окуражителни думи генерал Търбъри ни освободи.

Седмица по-късно Тенедос ми каза, че същия следобед генерал Търбъри му предложил пряко повишение в генерал, но той отказал. Попитах защо и той ми отвърна:

— Честно казано, защото не искам нито една следа от стария ред да намокри пеша на дрехата ми. Но не казах това на генерала, а че чувствам, че ще съм от повече полза, ако наблюдавам нещата отвън.

Бях се смаял, тъй като имах представа за стремежите на Тенедос, а носенето на червената диагонална препаска на генерал щеше да е голяма крачка към тяхното постигане. Но ясновидецът винаги предпочиташе да стреля само когато знае, че ще улучи.

Когато войските навлязоха в Никиас, все още беше тъмно. Рота по рота и ескадрон по ескадрон армията настъпваше към указаните квартали. Стражите подтичваха зад тях.

Първата цел бяха надписите по стените и знаците. Разкъсваха ги или ги покриваха с бяла боя. След това войниците навлизаха, улица по улица — методично, както им бе заповядано.

Първо се завземаха четирите ъгъла на карето и се поставяха външни постове. След това бойците нахлуваха в сградите — къща по къща, никога по-малко от едно отделение. Претърсваше се всеки етаж, всяко жилище. Пищяха жени, плачеха бебета, мъже се опитваха да се бранят, но без успех. Ако се намереха явно плячкосани вещи, обитателите се изкарваха на улицата. Ако предметите се окажеха незначителни, стражите записваха имената на хората и ги освобождаваха с предупреждение. По-големи предмети, злато, складирани деликатеси и твърде много облекло — и всички възрастни се предаваха на градската стража, която ги откарваше до затворническите заграждения, вдигнати пред Двореца на Властта.

Ако се намереше жълто копринено въже или друго доказателство за извършено сериозно престъпление, например — ако намереха полицейска сабя или оцапана с кръв палка, на мъжете и жените от това жилище се заповядваше да чакат под силна охрана.

Претърсването продължаваше къща по къща, сграда след сграда, докато не се провереше цялото каре.

Въжетата се окачаха на уличните стълбове и товиетите и мародерите бързо увисваха на тях.

Войниците се престрояваха и настъпваха към следващото каре, а след тях оставаха поклащащите се тела и пронизителните писъци в летния въздух.

Това гласяха дадените ни заповеди, подпечатани от Властта на Десетимата. Знаех, че онези слабаци няма да намерят кураж за подобна безскрупулност и че тази политика е наложена от ясновидеца.

Тълпата и товиетите бяха стъписани и парализирани от бруталната ни и неумолима тактика. През целия този ден и на следващия избухваха улични насилия, бързо премазани от войници, които не държаха в ръцете си парадни жезли и затъпени пики, а мечове и копия.