Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 235

— Поздравления, капитане — каза Йонджи. — Казах ти, че един ден ще станеш генерал, и ето, тръгна вече нагоре.

— Благодаря, но си спести поздравленията. С охраната на семейство Калведон приключи. Повишен си в капитан и искам да поемеш ескадрон Елен. Капитанът им се е удавил на идване. Те са дивизионните съгледвачи, но съм сигурен, че има какво да научат от теб за промъкванията в тила.

Йонджи се ухили.

— Няма да споря за това. Но как нуманцийци ще приемат да ги командва един презрян планинец?

— Ще им хареса — уверих го. — Защото в задните редици винаги има място за прости конници, които доскоро са били с по-висок чин.

— Ясно, домин. Веднага отивам да прегледам новата си част. А, още нещо, сър. Имам съобщение за вас.

— Дай ми го.

— Трябва само да го покажа, сър — и посочи.

В другия край на парка, отвъд дивизионния район, видях Маран, яхнала кон. Махнах й, макар че сигурно като домин трябваше да покажа повече достолепие. Тя също ми махна, обърна коня си и препусна към града. Изпитах прилив на обич и гордост; разбираше, че в момента нямам време за нищо освен за своите пиконосци.

Беше ред на Петри.

— Поеми ескадрона на Тигъра — казах му. — Не би трябвало да имаш проблеми — те бяха най-добрите в дивизиона. Щях да те направя свой адютант, но си адски ценен за това. И вече си капитан, Мерша.

Все едно че му дадох трона на Майсир.

— Благодаря ти, Дамастес… тоест, домин. Е, вече ще им покажем какво можем, нали? — ухилихме се като стари заговорници, той отдаде чест и тръгна.

Накрая привиках и ескадронен подофицер Карджан. Казах му, че ще служи като моя дясна ръка. Че не мога да го повиша, тъй като не може да има повече от един дивизионен подофицер, но че очаквам да служи в това качество. Предполагам, че вече бе започнал да свиква с внезапните промени, защото само изсумтя и каза, че отива да се погрижи за конете ни за утре.

И така, Седемнадесети пиконосци се залови с невъзможната ни задача.

Три часа преди съмване изпитвах леко удовлетворение, че може би ще сме готови, както бях обещал, когато пристигна вестоносец и съобщи, че генерал Търбъри ме вика в кулата за заседание.

Голямата трапезария беше разчистена от мебелите и по стените бяха окачени големи карти на Никиас. Един по един дивизионните командири, току-що пристигнали в столицата, докладваха. Вече се бяха представили домините и капитаните на четирите столични дивизиона, в това число и бившият ми командир в Златните шлемове домин Леар.

Стана ми любопитно, като видях Кутулу и няколкото му помощници да си говорят с Тенедос, всеки понесъл голямата си кутия с досиета.

Генералът призова за внимание и каза, че ще си получим заповедите от ясновидеца.

Тенедос отиде до картата и без да чете записки, нито да прави паузи, обясни на всеки от нас какви са задачите ни и в кои части на града ще се движим. Каза, че всеки домин ще получи по двама помощници: единият офицер от Никиаския гарнизон, а другият — от градската стража, който, по неговите думи, бил „специалист по товиетите“.