Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 231

Армията най-сетне беше пристигнала.

21.

Възмездие

Роговете и камбаните огласиха съдбата на разбунената тълпа, както и нашето спасение, и товиетите го разбраха. Група бунтовници нападна кейовете, но се разпръсна от стрелите, полетели от корабите и от дошлата за посрещането част, която бях събрал набързо.

После от корабите започнаха да се нижат дълги войнишки колони, понесли оръжията с лекотата на дългия опит. Не обръщаха внимание на гневните викове и закани от другия бряг, а се оглеждаха зорко, преценяваха новото бойно поле и също така и плячката, която можеше да им предложи то.

Нямаше песни, нямаше бляскава показност и ми се дощя да хвана всеки оцелял Шлем за врата и да му кажа: „Виж, на това му се казва войници, не като вашия боклук с тръбачите, парадите и знамената!“

Генерал Търбъри и Тенедос пристигнаха тъкмо когато на брега слизаше фактическият командващ, при нормални обстоятелства — командирът на Варанската гвардия. Домин Мирус льо Балафре бе висок кокалест мъж, гладко обръснат, с къса коса и нашарено с белези лице. Познавах го само по име — кавгаджия, майстор на фехтовката, дуелист, убил не един свой противник, изключително уверен и способен боен командир.

Щом слезе на сушата, застана мирно и отдаде чест на генерал Търбъри.

— Вече си мислех, че изобщо няма да дойдете — каза генералът.

— И аз мислех същото — отвърна доминът. — Трябваше да очакваме съпротива от мига, в който тръгнахме по реката. Но не го направихме и… платихме скъпо за самоувереността си. Както и да е, вече е все едно. Сър. Имам честта да ви представя освободителните сили на Никиас, тринадесет дивизиона, шест конни и седем пехотински. Чакаме вашите заповеди.

Генерал Търбъри се поколеба, но Тенедос пристъпи напред.

— Сър, може ли да ви предложа съвет?

Домин льо Балафре го изгледа навъсено.

— Кой в името на ада сте вие, сър, ако смея да запитам?

— Ясновидец Лайш Тенедос, специален съветник на армейския генерал. Сър.

Двамата се изгледаха твърдо. Домин льо Балафре първи сведе очи, но усетих че сблъсъкът на волите тепърва започва. Генерал Търбъри се обърна към чародея.

— Казвайте, сър. На вас винаги първи ви хрумва нещо.

— Сър — заговори Тенедос. — Смятам, че не трябва да чакаме и да обсъждаме някакъв твърд план. Да действаме незабавно. Разположете дивизионите си в парковете, раздробете ги в бойни формации и на разсъмване да нахлуят из града. Товиетите изобщо няма да очакват това.

Генерал Търбъри примигна и се обърна към льо Балафре.

— Това възможно ли е?

Доминът беше също толкова стъписан като генерала. Но помисли и се усмихна.

— Да. Това можем да го уредим. Да, разбира се. Къс и рязък удар по тълпата. Сър, мога да гарантирам, че Варанската гвардия ще е готова и… да помисля… поне половината, най-вероятно повечето дивизиони. Може би всички — разсъди той на глас. — Бих препоръчал само един да се задържи. Седемнадесети Ърейски пиконосци няма да са готови за бой.

Моят дивизион! Жегна ме болка. Какво бе станало с тях? Льо Балафре обясни и едва сега разбрахме защо армията се беше забавила. Не могли да се придвижват по реката толкова бързо, колкото се налагаше, защото по някаква причина продоволствието и двигателните ремъци за „Таулър“ не ги очаквали в пристанищните складове, както уж било уредено. Но нещата станали наистина трагични, когато навлезли в делтата, нагоре по течението от Никиас, малко под град Цикогнара. Там се натъкнали на гъсти мъгли, които ги принудили да се задържат дни наред.