Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 229

Частта се събудила с писъци, пламъци и смърт. Може би са се спасили един-двама от седемстотинте души на Втори кавалерийски. Но никой от тях не се върна в армията. За по-малко от три часа беше заличен от лицето на земята цял дивизион от армията на Нуманция. Такова нещо не се беше случвало през цялата й славна история, или поне през последните хиляда години, откакто се водеха хроники.

Същия ден по обяд генерал Урсо Протогенес отишъл до все още димящите развалини на казармите на Втори кавалерийски. Отказал ескорт, като заявил, че ще се забави само няколко минути и времето едва ли щяло да стигне за „онези злодеи“ да спретнат засада.

Командващият охраната от петима мъже легат каза, че генерал Протогенес огледал проснатите тела на „великолепните бойци“ и тежки хлипове разтърсили гърдите му. Продължавал да клати невярващо глава, но очите му не можели да намерят утеха.

— Моите хора — чул го да шепне легатът и никой не разбрал за никиасците ли говори, или за войниците си.

Помолил легата да го изчака една минута — искал да влезе в командния кабинет на дивизиона, където пожарът вече бил загаснал. Имало нещо, което се надявал да намери.

След десет минути, след като генералът не се върнал, разтревоженият млад офицер го потърсил.

Генералът явно бил излязъл през задната врата и бил отишъл в града.

Беше поредният, когото никой повече не видя, нито убийците му се явиха да им се благодари, че са помогнали на стареца да получи смъртта, която си търсеше.

До този момент толкова бяхме обръгнали, че следващите смърти почти ни разсмяха. Още един от съветниците във Властта на Десетимата, известен с предпочитанията си към най-брутални партньори в кревата, не могъл да озапти неудържимата си похот. Двамата с хлевоустия шамбелан Олинтос излезли да си потърсят удоволствие за през нощта.

Намериха труповете им проснати пред двореца на Властта на следващата сутрин. Въжетата, които ги бяха удушили, сигурно им бяха дошли като благодеяние, ако се съдеше по жестоките рани по телата им.

Тук вече търпението на Властта се изчерпи. Решиха твърдо да преговарят с тълпата, с товиетите, въпреки че водачите им нито се бяха появили, нито бяха поставили някакви искания.

Спикерът на Властта на Десетимата Барту нареди на петима от най-витиеватите дипломати на Никиас да се заемат с тази съдбоносна мисия. Тенедос ми каза, че го попитал дали не желае да ги придружи, но той му отвърнал, че сигурно се е побъркал.

С пълен ескадрон Шлемове, които всъщност бяха започнали да придобиват облик, смътно наподобяващ на войници, придружих петимата до квартала Чичерин, където бяха избухнали първите безредици и където Властта бе решила по някакви причини, че е ядрото на бунта.

Преговарящите бяха взели вързани за пръти бели знамена. Развяха ги над главите си и навлязоха в бедняшката улица.

Половин час по-късно чух един-единствен вик — вик, който побра цялата болка, която можеше да съществува на този свят.

След това — тишина. Изчакахме още един час, докато покривите не настръхнаха от прашкари и даже стрелци с лъкове, обърнахме конете и препуснахме обратно към кулата.