Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 230

Генерал Търбъри пое командването на армията и издаде заповед всички войски да се оттеглят в плътен кръг около Двореца на Властта. Щяхме да се браним и оттам да нанасяме ответни удари. С тях дойдоха и стражите, опазили доблестно отдалечените си участъци. На дивизионите бе заповядано да плячкосват всичко по пътя си, тъй че да се огребе до шушка всеки склад.

Докато ескадроните отстъпваха към центъра на града, с тях прииждаха богатите и знатните, всички, които можеха да станат жертви на товиетите или озверялата тълпа. Навсякъде се вдигаха импровизирани лагери.

Сред тях се оказаха Амиел и нейният съпруг Пелсо, все още охранявани вярно от легат Йонджи и тримата му нехранимайковци. Искаше ми се да мога да намеря място за конта и контесата в кулата, но знаех, че няма. Расена също дойде от там, където Тенедос я беше крил, но на нея поне се разреши да остане при ясновидеца.

Отведох Йонджи настрана и му казах, че задълженията му вече са в лоното на армията, отговорностите му са приключили и имам отчаяна нужда от него и приятелите му.

Йонджи ме погледна лукаво.

— А, капитан Дамастес. То хубаво, ама не мога. Помните ли какво ви казах веднъж, колко силно бях впечатлен от вашата доблест и вярност, дори до смърт?

— Помня.

— Значи трябва да спазя клетвата си и да продължа да служа на лорда и лейди Калведон — изглеждаше много благочестив.

— Пък и аз не бих могъл да ти плащам в злато — добавих сухо.

— Така е — отвърна Йонджи и кафявите му зъби лъснаха. — Точно така е.

Отидох при Тенедос и го попитах колко време ни остава според него, за да се подготвим за нападението.

— Не съм сигурен — въздъхна той. — С магиите досега ми вървеше, а заклинанията, които разпростира Так, поизтъняват. Но усещам как се усилват, усещам ги как точат оръжията си. Бих казал, хм, три дни. Пет, най-много.

— И какви са шансовете ни според вас?

— Ами… дай да пресметнем, или да предположим по-скоро, бройките ми не са много точни. Да почнем с най-малките цифри. Около нас имаме четири дивизиона, две хиляди души. Прибавяме хиляда стражи. Още шест или осем хиляди бежанци, да допуснем, макар да се обзалагам, че са два пъти повече. Слагаме правителствените чиновници, дипломатите, кръшкачите, магьосниците… други безполезни типове. А срещу нас — колко? Половин милион? Един?

— Сър, не трябваше ли да сте стълбът на вдъхновението?

— Само пред низшите легати. Капитаните може да си държат устата затворени. Освен това съм уверен, че след като истината и правдата са на наша страна, ще победим — каза го с горчивина.

— А. И още нещо. — Бръкна в джоба си, извади малка, инкрустирана със сребро метална кутийка и ми я връчи. — Вътре има две таблетки. Ако боговете не решат да ни променят късмета, двамата с контесата спокойно можете да ги глътнете. Безболезнени са и ще ви върнат за секунди на Колелото.

Напуснах веселата му компания и почнах да разпределям хората да копаят окопи.

Когато на заранта слънцето се вдигна и тъй очакваната топлина разкъса нощните мъгли, река Латейн заехтя от корабни камбани и рогове.