Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 232

— Не разпознахте ли магия в това, сър? — попита Тенедос.

— Не обръщам много внимание на магьосници — отвърна льо Балафре. — Но този път беше грешка от моя страна.

Генерал Вели, командващият експедицията, въпреки лошото време потеглил отново. Флотата се изгубила в делтата, навлизала в задънени ръкави, затъвала в плитчините. Били нападнати в един дълъг и тесен проток. Флагманският кораб бил ударен с големи канари, хвърлени с катапулти.

— Въпреки че как по дяволите проклетите от боговете бунтовници са успели да ги построят, още повече да го довлекат на позиция в ония проклети от боговете тресавища — умът ми не го побира.

Корабът се наклонил, започнал да потъва и тогава стрелците излезли от скривалищата си и засипали със стрели мъжете, опитващи се да изплуват на брега.

— Тогава убиха генерал Вели. И разбиха ърейците. Техният домин, ъъъ…

— Херстал — подхвърлих неволно. Льо Балафре ме изгледа навъсено — капитаните не прекъсват домините, — но не каза нищо.

— Херстал, да, така беше. Той, плюс адютанта им и близо половината им старши капитани бяха отишли на флагманския за съвещание. Успяхме да извадим само шепа хора и никой от тях не беше офицер.

Значи старият ми враг капитан Ланът беше загинал. Странно, тази вест ме разочарова — с нетърпение очаквах възможност да му покажа колко погрешна е била преценката му за мен. Нападателите им се скрили из блатата също толкова внезапно, колкото се появили.

Продължили напред, намерили главния ръкав, после отново се изгубили.

— Точно тогава ми хрумна една идея. — Льо Балафре се усмихна мрачно. — Бях чул — само слухове, знаете — за тия боклуци и въжетата им за душене. И си помислих, че може да имам шпиони и сред екипажа на кораба, и между офицерите. Не можете да си представите какво намерих у осем от тях.

— Какво направихте с тези товиети, след като ги открихте?

— Ами, обесих ги, разбира се. Много хубаво украсиха мачтите, клатеха се като зрели нарове, люшкани от летния вятър — изгледа твърдо Тенедос. Сигурно очакваше, че цивилният ще се стъписа.

— Много добре, сър — каза топло Тенедос. — Много добре. Обещавам ви, че ще намерите още по-екзотични плодове да ви порадват очите, преди да си тръгнете от Никиас.

Льо Балафре кимна одобрително.

— След това нямахме повече неприятности и късно снощи стигнахме Никиас. Не дебаркирахме, защото, честно казано, не знаехме какво ще е посрещането. Радвам се, че сте могли да удържите.

— Да — каза генерал Търбъри. — Е, да се залавяме с устройването на войската на брега. Докато се подготвим за утре, ни чака дълъг ден.

— Още нещо, преди да се разделим, сър — каза Тенедос. — Този въпрос с пиконосците?