Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 228

След една седмица градът беше парализиран. Но и това сякаш не стигаше. Сега товиетите излязоха на открито и поеха властта над тълпата.

Вече не палеха собствените си бордеи, а изпращаха нападателни групи в богатите части на Никиас. Складове, намиращи се на мили от гетата, бяха опустошени и подпалени. Нямаше съмнение кой води дрипавата сган — труповете грижливо се оставяха така, че да ги видят патрулите, винаги с жълтото копринено въже около шиите.

Появиха се знаци, надраскани с големи букви по стените и обозначаващи определени квартали като Чичерин. Понякога гласяха:

НЕ НА АРМИЯТА

ОТТУК НАСАМ СТРАЖИТЕ ЩЕ МРАТ

НЕ НА ВЛАСТТА ОТВЪД ТОЗИ ЗНАК

СВОБОДЕН ЧИЧЕРИН

А някой път бяха по-прости — само надраскано жълто усукано въже.

— Твърде интересно — отбеляза Тенедос. — От напредъка на товиетите ще се получи великолепен казус за изследване. Първо хаос, после удряш пряко по врага, после ограничаваш своята територия, където ти ще правиш законите и ще налагаш порядките. Ще продължават натиска върху нас, за да не може Властта на Десетимата да си поеме дъх, камо ли да ме слушат какво се опитвам да им набия в главите. С всеки ден товиетите ще печелят привърженици, защото всички хора се стичат към победителя. Когато решат, че са достатъчно силни, ще тръгнат срещу нас. Забележително.

— Това, което ме озадачава, е кой гениален ум е съставил този план? — продължи той. — Так не е — от никой демон, колкото и да е силен, не може да се очаква, че разбира толкова добре човешките дела. Не вярвам и да е Чардън Шир или неговото лакейче Мейлбранч. Възможно е само да е онова неизвестно същество, което първо е призовало Так да осъществи мечтите му за човечеството. Жалко, че Так го е убил, защото съм убеден, че е станало така, иначе щеше да излезе от дупката си и да се опита да сложи под контрол побеснелия си джин. Искаше ми се да се запозная с този човек. Идеите му са крайно интересни.

Аз по-скоро се надявах Так да се е позабавлявал дълго с господаря си, преди да го пусне на Колелото, а и то да се завърти повечко пъти, преди Айрису да му позволи да се превъплъти в нещо повече от слузест червей.

Хората от знатното съсловие бяха почти толкова обезумели от ужас, колкото тълпата от кръвожадност. Криеха се и бяха готови да заплатят каквото и да е на мъж, който има меч и обещава да им пази живота. Естествено някои от тези мъже, а както чух — имало и жени, бяха мошеници или по-лошо, крадци, решили да използват това доверие като възможност. А сред тях имаше и товиети.

Махал, докато бързал да се прибере при похотливата си млада бил издърпан от каляската и удушен от собствения си телохранител. Коларят на Махал го убил, но Властта на Десетимата вече наброяваше седем.

На никого не остана време да сложи траур за Махал. На следващата сутрин, в часовете преди разсъмване, около казармата на Втора тежка кавалерия, чийто домин бе отказал да ги премести по-близо до двореца, се струпала тълпа. Постовете били премахнати тихо и в казармата нахлули мъже с факли, копия и въжета за душене.