Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 226

Издърпах го, докато само главичката остане вътре, после забих отново и ръцете ми намериха гърдите й, притиснах я към себе си и тя запищя, и писъкът й се сля с рева на тълпата отвън, отново и отново, забивах все по-дълбоко, навътре и все по-навътре, в тялото й, в душата й, и извиках, щом изригна семето ми, горещо като подземните пламъци, сътворили Так.

След малко времето се върна и осъзнах, че съм легнал наполовина извън прозореца и съм я притиснал в перваза.

— Съжалявам.

— Не се извинявай. Само… малко ме предупреди следващия път. За да мога да си сложа възглавница.

Измъкнах се от нея, взех я в прегръдката си и се олюляхме към леглото.

— Имам чувството, че ще съм малко претъркана утре — промърмори тя, след като се успокоихме.

Погали ме по гърдите.

— Мисля си, любов моя, че това, което направихме току-що, е онази сексмагия, за която съм чувала. Амиел веднъж ми зае книга за нея.

За миг ми притъмня.

— Сексмагия на кого? Кой я е направил?

— Не знам. Но никога не съм изпитвала такова нещо. И не знам дали бих го поискала отново. Чувствам се сякаш… сякаш ние, не че бяхме използвани, но все едно че бяхме част от някой друг. Не, може би греша. Може би не бяхме нищо повече от нечий слуга.

Магьосниците на товиетите? Самият Так?

Или — и тази мисъл ме потресе — на самата Сайонджи? Дали там отвън не бе дошла самата богиня, надвиснала над Никиас, и не се усмихваше, видяла как се разтърсва вечният ред.

Не знам дали в онази нощ бе хвърлена сексмагия, дали и други са били пленени и разтърсени от заклинание, или беше просто внезапно обладалата ни страст.

Ала на следващия ден Никиас потъна в хаос.

20.

Пожарите на Никиас

Има много версии какво е предизвикало безредиците. Според едни някакво селско дете било сгазено от каретата на благородник, според други младо момиче било жестоко пребито от стражи, според трети — всичко започнало с кръчмарски бой между писари и някакви колари.

Не се съмнявам в никоя от тях, но не вярвам, че градът избухна само заради един инцидент — лудостта се разпространи прекалено бързо. Твърде много години бедните бяха тъпкани и пренебрегвани, твърде много години техните водачи не водеха, твърде много години нестабилност бе имало, тъй че градът приличаше на купчина сухи дърва — само един горящ въглен да я докосне тук… и тук… и тук… — и пожарът е готов.

Простолюдието вилнееше из града, палеше, плячкосваше, пребиваше, убиваше и насилваше.

Стражите бягаха в участъците си и се барикадираха вътре; войниците се криеха в казармите; богатите трепереха в именията си. А Властта на Десетимата и Съветът на Никиас се събираха на извънредни заседания и не предприемаха нищо.

Бунтовниците нанесоха нов удар. Раск, от Властта на Десетимата, приятелят на Фейръл, един ден просто изчезна и никой не знае какво стана с него. Тълпата щурмува залата на Съвета, намери там случайно четирима съветници и ги разкъса.

Скопас дойде в кулата да се посъветва с Тенедос и чародеят ми разказа как е минал разговорът им. Тенедос направил същите предложения като преди, а Скопас отново заусуквал пред взимането на драстични мерки. Може би, казал той, тъй като простолюдието плячкосвало главно бедните квартали, трябвало да го оставят, докато безумието му се уталожи.