Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 224

— За първи път те прегръщам, облечен в броня.

— Дано не е за последен — промълвих.

Тя отстъпи назад и се погледнахме мълчаливо.

— Аз го напуснах.

— Кога?

— Преди три дни. Отбихме се на някакъв остров и уж щяхме да ходим на голям банкет, даван от губернатора. И… и не можах да го направя. Не можех повече да го понеса. Никога вече.

— Хвърлих няколко неща в торбата, намерих един моряк с бърза лодка и той ме върна в Никиас — усмихна се. — Беше достатъчно стар, за да ми е дядо, но още си мисля, че се е надявал да го възприема като млад и прелъстителен.

— Идиотка. Можеше да те продаде на пиратите.

— Ако ме беше продал, щеше ли да ме потърсиш?

Това беше абсурдно, разбира се — тук имах много по-сериозни задължения. Но проявих достатъчно благоразумие да излъжа, а след като думите излязоха от устата ми, осъзнах, че не е никаква лъжа, а суровата истина.

— Винаги и навсякъде.

Целунах я и с крайчеца на окото си зърнах надничащия от кабинета си капитан Лардиър. Стъписа се и се скри. Попитах я:

— Сигурна ли си в решението си?

Тя кимна.

— Никога няма да се върна при него. Никога… дори двамата с теб да…

Отдръпна се.

— Дойдох тук веднага щом пристигнахме. Сега… мисля, че ще ида в нашата… в моята къща. Ще трябва да му изхвърля вещите. Ако припаря до семейството си, моите ще се разкрещят — погледна ме тъжно. — Жалко, че не мога да остана с теб. Но предполагам, че ще е скандално.

— По-лошо — отвърнах. — Забранено е по закон — не ми хареса идеята да се върне в онази къща, дори да махнеше всички неща, свързани с конт Лаведан. Също така, още по-логично, допусках, че други може да знаят за връзката ни и да видят в Маран средство да се доберат до мен, а чрез мен — и до Тенедос.

Но друг избор нямаше.

И тогава решението изведнъж си дойде само. За първи път и много малко пъти след това използвах нечестно оказаното ми доверие. И кълна се в боговете, зарадвах се, че съм достатъчно смел да го направя. Почувствах го тогава, чувствам го и сега, макар да знам какво стана след това. След като имах неограничена власт, кълна се в Джаен, готов бях да я използвам, или по-скоро — да злоупотребя с нея.

— Но няма да се върнеш в онази къща — заявих твърдо.

— Тогава къде?

— Ще живееш в една хубава безопасна кула, в обкръжението на мъже, готови да направят всичко, за да не пострадаш. С мен. В смисъл, ако искаш.

Маран ме погледна и отново потънах в тъмните, топли дълбини на очите й.

— Искам — прошепна тя. — О, Дамастес, как искам!

— Това е изключително нередно — каза Тенедос. — Но разбирам логиката ти. Не допускам, че могат да ти повлияят дори ако контесата бъде взета за заложница, но няма смисъл да се рискува.

— Благодаря ви, сър — изпитах огромно облекчение.

Тенедос сви рамене.

— Щом вече е станало, още по-странно ще изглежда, ако ти отменя заповедите.

— Може ли да ви посъветвам да помислите дали да не направите същото с баронеса Расена? Има предостатъчно място.

— Не — твърдо каза Тенедос. — Първо, защото в момента нямам време за нищо лично. Второ, защото тя не е в никаква опасност.