Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 223

През това време почти не се виждах с Тенедос. При обиколките му го пазеха много зорко специално подбрани мъже на пряка служба във Военната палата. Не им се доверявах напълно, но нищо не можех да направя, докато не дойдат моите хора и не подбера между тях постоянния му ескорт.

Една нощ Тенедос се върна в кулата и ме посети.

— С голямо удоволствие ще приема чашка бренди — въздъхна уморено. — По дяволите да върви извънредното положение. Има моменти, когато човек трябва да се залъже.

Държах една бутилка точно за такива моменти и му налях. Той отпи.

— Ако изобщо някога си се замислял кои са най-упоритите, егоистични и твърдоглави хора на земята, да знаеш от мен, че са магьосниците.

Отвърнах, че вече го знам много добре, благодаря.

— Чувал ли си за Братството на тружениците?

Не бях. Обясни ми, че били група от най-влиятелните магьосници в Никиас. Не били таен орден, но се чувствали много удобно, че твърде малко хора знаят за съществуването им.

— Възникнали са — продължи Тенедос — като един вид общество за взаимопомощ. Освен това се превърнали в най-влиятелната политическа група в Никиас. От много време се опитвам да ги ухажвам, но е все едно да съблазниш десет храмови девици наведнъж или да подкараш стадо въртоглави овце.

— Може ли да попитам защо?

— Няма да навлизам в подробности, Дамастес, защото идеята ми може да се окаже глупава. Навярно знаеш, че магиката е най-егоистичното от всички изкуства.

Не знаех.

— Един магьосник прави заклинание, за да облагодетелства себе си или, с неохота, някой клиент, срещу което очаква да бъде щедро възнаграден. Колкото по-егоистично е деянието, толкова по-вероятно е заклинанието да свърши работа, поне на мен така ми се струва. Сигурно затова се приказва повече за черна, отколкото за бяла магия. Естествено опитвани са били алтруистични заклинания, които да покрият целия свят с покрова на мира или да прекратят глад и мор, но като че ли рядко хващат. А може би просто на боговете им допада да ни гледат как се гърчим в мизерия. Все едно, хрумна ми нещо по темата и се опитвам да накарам тези кипящи извори на всичкото знание да ми помогнат да го изпробвам. Но засега само приказват и изглежда, не забелязват, че светът около тях е в пламъци.

Когато пратеникът дойде, обикалях около кулата и се мъчех да разсъждавам като товиет, решил да проникне вътре. Адютантът ме викаше в дивизиона на Шлемовете по личен въпрос?

Не можех да си представя „личен въпрос“ в тези напрегнати дни, но с неохота тръгнах, като казах на Петри къде отивам.

Пред щаба на дивизиона чакаше конски впряг. Слязох от седлото, смъкнах шлема и влязох.

Маран седеше на пейката точно до вратата. Щом влязох, стана и лицето й светна от радост. След миг радостта изчезна и отново видях онова изражение на невинно дете, което неволно е направило беля и очаква да го накажат.

Затича към мен, прегърнах я и шлемът ми издрънча на земята. Не знаех нито какво да кажа, нито какво да направя. Погледнах над рамото й и видях на пейката кожена пътна торба.

Постояхме така мълчаливо. После тя каза приглушено в рамото ми: